Мечът на Гедеон

— Чудесен следобед за разходка, нали, сержант? Казвам се Гедеон Крю.

Дайкович го зяпна.

— Точно така. Знам доста за вас, Дайкович. Какви измислици ви е наприказвал Тъкър за мен, за да ви прати тук да ме търсите?

Военният не отговори. Беше унизен, че са го сварили неподготвен, ала не всичко беше изгубено — оставаше му още един нож. И въпреки че бе поне петнайсет години по-млад от него, Крю изглеждаше хилав — не особено годен физически индивид.

Крю му се усмихна.

— Всъщност се сещам какво ви е казал милият генерал.

Дайкович мълчеше.

— Трябва да е измислил страхотна история, за да ви превърне в наемен убиец. Защото иначе не сте от хората, които ще застрелят някого в гръб. Сигурно ви е казал, че съм предател, може би даже че съм маша на Ал Кайда. И несъмнено, че използвам работата си в Лос Аламос, за да предам родината. Това е задействало всичките ви инстинкти.

Дайкович зяпна. Откъде знаеше, по дяволите?

— Навярно ви е разказал за предателството на баща ми, как заради него са убили ония агенти. — Крю мрачно се засмя. — Може да ви е казал, че предателството ни е семейна традиция.

Умът на военния се проясняваше. Беше се прецакал, но сега само трябваше да извади ножа от кубинката си и Крю щеше да е мъртъв, даже да успееше да стреля с пушката.

— Може ли да седна? — попита Дайкович.

— Бавно и без резки движения.

Дайкович се надигна. Болката бързо се разнасяше. Счупените ребра боляха така. Спира за известно време, после пак започва, два пъти по-силно. При мисълта, че този слабак го е повалил със стоппатрон, по лицето му изби червенина.

— Ще ви попитам нещо — каза Крю. — Откъде знаете, че старият Тъкър ви е казал истината?

Дайкович не отговори. Погледът му попадна върху дясната ръка на Крю и той забеляза, че последната фаланга на безименния му пръст липсва.

— Бях абсолютно сигурен, че Тъкър ще прати свой човек подире ми, защото самият той не обича да е на предната линия. Знаех, че ще е човек, на когото има доверие, който е служил при него. Проверих списъка на служителите му и стигнах до извода, че това ще сте вие. Командвали сте взвод морски пехотинци при операцията в Гренада, охранявали сте американския медицински университет преди същинския десант. И сте се справили добре — не е пострадал нито един студент.

Безизразното изражение на Дайкович не се промени. Чакаше възможност.

— Та така: отношението ви към мен окончателно ли е, или сте готов да чуете някои факти, които може би влизат в противоречие с казаното от генерал Тъкър?

Отново мълчание. Нямаше намерение да достави удоволствие на този скапаняк.

— Понеже аз държа оръжието, предполагам, че бездруго ще трябва да ме изслушате. Обичате ли приказки, сержант? Ще ви разкажа една, само че краят не е щастлив. Имало едно време едно дванайсетгодишно момче, а по-точно през август хиляда деветстотин осемдесет и осма…