Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
Те изминаха още може би около десетина крачки… и изведнъж мъглата изчезна. В един миг Джош носеше сестра си през гъстата мъгла, а после, сякаш бе преминал през някаква завеса, вече стоеше пред мъничка художествена галерия, кафене и магазинче за сувенири. Обърна се да погледне назад и откри, че се взира в плътна жълто-бяла стена от мъгла. Полицаите представляваха само неясни силуети в нея.
Скатах и Фламел излязоха от мъглата.
— Позволи на мен — рече Скати, като взе Софи от ръцете на Джош. Момчето се опита да възрази — Софи беше негова близначка и то носеше отговорност за нея, — но беше твърде изтощено. Прасците му вече се схващаха, а мускулите на ръцете му горяха от усилието да носи сестра си надолу по безбройните — както му се бе сторило — стъпала.
Джош се взря в яркозелените очи на Скатах.
— Тя ще се оправи ли?
Древната келтска Дева-воин отвори уста да отвърне, но Никола Фламел поклати глава, карайки я да замълчи. Постави лявата си длан върху рамото на Джош, но момчето се отдръпна от нея. Дори и да бе забелязал това, алхимикът не му обърна внимание.
— Тя просто има нужда от сън. Усилията, които положи, за да призове мъглата толкова скоро, след като разтопи тулпата, е изцедило и последните остатъци от физическите й сили — каза Фламел.
— Ти я накара да направи мъглата — изрече Джош бързо. В гласа му се долови обвинителна нотка.
Никола разпери ръце.
— Какво друго можех да сторя?
— Ами… не знам — призна момчето. — Но трябва да има нещо, което би могъл да направиш. Виждал съм те да хвърляш копия от зелена енергия.
— Мъглата ни позволи да избягаме, без да нараним никого — каза Фламел.
— Освен Софи — отвърна горчиво Джош.
Алхимикът го изгледа продължително, после се извърна.
— Да вървим. — Той кимна към една странична уличка, която се спускаше стръмно надолу, и те забързаха в нощта.
Скатах носеше без усилие Софи, а Джош се опитваше да не изостава. Нямаше да се отдели от сестра си.
— Накъде? — попита Скати.
— Трябва да се махнем от улиците — промърмори Никола. — Изглежда, че всеки жандарм в града е хукнал към „Сакре Кьор“. Видях също така хора от специалните части и цивилни полицаи, за които предполагам, че са от тайните служби. След като разберат, че не сме в църквата, вероятно ще отцепят района и ще го претърсят улица по улица.
Девата-воин се усмихна леко и дългите й резци се мярнаха за миг между устните.
— А нека си го признаем, ние не сме съвсем незабележими.
— Трябва да намерим място, където… — започна Никола Фламел.
Полицаят, който изскочи иззад ъгъла, изглеждаше на не повече от деветнайсет години — висок и слаб като върлина, с румени бузи и едва наболи мустаци над горната устна. Едната му ръка бе поставена върху кобура, другата притискаше фуражката му. Той се закова намясто точно пред тях, като успя да изквичи изненадано, докато се мъчеше трескаво да измъкне пистолета си.
— Hey! Arretez!6
Никола се хвърли напред и Джош видя как зелената мъгла потече от дланта на алхимика, преди пръстите му да докоснат гърдите на жандарма. Изумрудена светлина запламтя около тялото на полицая, очертавайки го в яркозелено, а после мъжът просто се свлече на земята.
— Какво направи? — попита Джош с уплашен шепот. Той гледаше неподвижно лежащия млад полицай и изведнъж го побиха тръпки и му се догади. — Нали не… нали не го уби?
— Не — отговори уморено Фламел. — Само претоварих аурата му. Прилича малко на електрошок. Не след дълго ще се събуди с главоболие. — Възрастният мъж притисна пръсти към челото си, масажирайки го малко над лявото око. — Надявам се да не е толкова силно като моето — добави той.
— Нали знаеш — рече мрачно Скатах, — че твоята малка демонстрация ще разкрие местоположението ни на Макиавели? — Ноздрите й се бяха разширили и Джош вдиша дълбоко; въздухът около тях миришеше на мента — отличителният аромат на силата на Никола Фламел.
— Какво друго можех да направя? — възропта Фламел. — Твоите ръце бяха заети.
Скати сви устни с отвращение.
— Можех да се справя с него. Не помниш ли кой те измъкна от затвора на „Лубянка“7, с оковани зад гърба ръце?
6
Хей! Спрете! (фр.) — Б.пр.
7
Разговорното наименование на главната квартира на КГБ в Москва, на Лубянския площад. — Б.пр.