Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
— Мога да го направя, сър, но ще му отнеме известно време да…
— Кой е по-близо? — попита нетърпеливо Данзигер.
Дол погледна бележките си.
— Имаме екип в Джакарта. До един час мога да ги натоваря на военен хеликоптер.
— Действай и използвай Ковън като подкрепление — заповяда директорът. — Наредете им да докарат Борн. Искам да го подложа на подробен разпит. Искам да проникна в мозъка му, да разбера тайните му, да узная как успява да ни се измъква, как при всички случаи успява да излъже смъртта.
Очите на Данзигер злобно проблеснаха.
— Когато свършим с него, ще му пуснем един куршум в главата и ще кажем, че руснаците са го убили.
2
Дългата нощ в Бангалор беше към края си. Изпълнена с вонята на открити канали, болести и човешка пот, наситена с ужас, безсилен гняв, неосъществени желания и отчаяние, бледата зора не направи нищо, за да върне цвета на града.
След като откри един лекарски кабинет, Аркадин проникна с взлом вътре и взе това, което му беше нужно — хирургически материали, йод, стерилен памук, бинтове и антибиотици вместо онези, с които не можа да се снабди в болницата. Докато вървеше с широки крачки през душните улици, разбираше, че трябва да спре кървенето на раната на бедрото. Не застрашаваше живота му, но беше дълбока и той не искаше да губи повече кръв. Още по-належащо бе да се скрие някъде, където да спре часовника, който Озеров беше нагласил да тиктака; нуждаеше се от място за почивка, където да анализира положението, в което се намираше. Наруга се, че беше допуснал да бъде спипан неподготвен от врага. Но същевременно си даваше добре сметка, че следващата му стъпка ще бъде от изключително значение. Провалът можеше лесно да се превърне в катастрофа със смъртоносни последици.
След пробива в местната му охрана вече не можеше да се довери на никой от обичайните си контакти в Бангалор, а това му оставяше само един избор: мястото, където упражняваше пълен контрол. Докато вървеше, набра един засекретен телефонен номер, който му даде достъп до поредица от секретни номера, и се обади на Стефан, Лука, Павел, Алик, а също и на Исмаил Бей, формалния лидер на Източното братство, което той контролираше.
— Атакувани сме от Маслов, Озеров и цялата Казанская — каза той кратко и без предисловия на всеки от тях. — От този момент сме в състояние на война.
Беше ги обучил добре. Никой не зададе излишни въпроси, само потвърждаваха с кратки отговори, че са приели заповедта. След това затваряха, за да започнат приготовленията. Аркадин ги беше инструктирал още преди месеци. Всеки командир имаше да изпълнява определена роля, всеки активираше своята част от плана, който буквално обхващаше цялото земно кълбо. Маслов искаше война и щеше да получи тъкмо това, а не само един фронт.
Аркадин поклати глава и се засмя с дрезгав глас. Този момент все някога щеше да настъпи. Беше неизбежен като следващото вдишване. Сега, след като за него това беше факт, почувства истинско облекчение. Вече нямаше да се налага да се усмихва през стиснати зъби, да се преструва на приятел там, където имаше само жестока враждебност.
Ти си мъртвец, Дмитрий Илинович, каза си Аркадин. Просто още не го знаеш.
Небето едва-едва порозовя, а той беше почти до дома на Чайа. Беше време за трудното обаждане. Набра деветцифрения номер. В другия край на руски отговори плътен, равен мъжки глас:
— Федерално управление за борба с наркотиците. — Придобилата вече мрачна слава ФСБ-2 под ръководството на Виктор Черкезов беше станала най-могъщата федерална агенция в руската държава, надминавайки дори самата ФСБ — приемник на КГБ.
— Полковник Карпов, ако обичате — рече Аркадин.
— Сега е четири сутринта. Полковник Карпов не е на разположение — каза човекът с глас, наподобяващ този на жив мъртвец от филм на Джордж Ромеро1.
— Аз също — отвърна Аркадин с едва доловим сарказъм, — но намирам време да говоря с него.
— И кой сте вие? — каза равнодушният глас в ухото му.
— Името ми е Аркадин, Леонид Данилович Аркадин. Иди и намери началника си.
За миг човекът в другия край като че ли затаи дъх, а после каза:
— Изчакайте на телефона.
— Шестдесет секунди — рече Аркадин, погледна часовника си и започна да брои, — не повече.
Петдесет и осем секунди по-късно след няколко щраквания един плътен, дрезгав глас каза:
— Полковник Карпов на телефона.
— Борис Илич, с вас почти сме се срещали много пъти през годините.
1
Джордж Ромеро — американски режисьор и сценарист от канадски произход, известен с филми на ужасите, считан за баща на понятието зомби. — Бел.прев.