Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Документът Катей (Книга 2)
Документът Катей (Книга 2) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Документът Катей (Книга 2)

Электронная книга - «Документът Катей (Книга 2)». Краткое содержание книги:

Макар да е избрал спокойния живот на твореца, американският художник Майкъл Дос владее до съвършенство тайните на източните бойни изкуства. Трагичната смърт на баща му го принуждава да захвърли четката, кръвта му не може да се успокои, без да открие загадките на живота му.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 106
Перейти на страницу:

Когато успееш да промениш начина, по който противникът възприема околната среда, ти си постигнал истинско съвършенство в стратегията.

Дали Илайн не практикува „шимпо“? Дали умишлено не се обвива в тайнственост, или просто е толкова открита и непосредствена, колкото изглежда? В съзнанието на Майкъл отново изплува последният му ден в школата на Цуйо. Колко беше лесно да разгадае намеренията на сенсея! А какво беше казал баща му след това? Първо трябва да идентифицираш злото, а после да се бориш с него. Накрая трябва да направиш всичко възможно това зло да не с е превъплъти в теб. Колкото по-възрастен ставаш, толкова по-трудно ще ти бъде да постигаш това.

Къщата спеше, отговори на въпросите му нямаше.

Пътят означава истина, помисли си Майкъл. Той е „тендо“.

Рязко се изправи и влезе вътре. Взе телефонния апарат в кухнята и набра номера на летище Кахулуи. Направи си резервация за един от полетите по вътрешните линии, след това се свърза с международното летище на Хонолулу. Най-накрая набра домашния телефон на Джонас.

Отсреща вдигнаха още при първото позвъняване.

— Чичо Сами?

— О, Майкъл. Как си?

Беше му се обадил веднага след като напуснаха къщата на Ичимада Дебелака и се бяха настанили тук. Кога беше това? Вчера? Разказа му всичко, което се беше случило от пристигането му в Мауи насам.

— Някакви новини за Одри? — попита накрая той.

— Все още нищо — отвърна Джонас. — Но ти не се отчайвай, правим всичко възможно после побърза да смени темата: — Свързах се с федералните власти в Мауи, никой няма да те разпитва за касапницата в дома на Ичимада.

— Мисля, че предчувствието ти за Япония ще излезе вярно — промълви Майкъл. — Всички следи водят натам, тази сутрин вземам първия самолет за Токио.

— Направи това, което считаш за необходимо, синко — отвърна Джонас. — Аз тук съм изправен пред дълбока криза, изглежда няма да успея да я преодолея. След цяла година тежки преговори за постигане на военно-търговско споразумение с Америка японците изведнъж смениха позицията си. Вчера техният министър-председател официално уведоми президента, че Япония анулира всички индивидуални търговски споразумения между нейни и наши фирми. Без обяснения, без причини. В момента няма никакви изгледи за възобновяване на преговорите.

Цялата нощ прекарах на Капитолийския хълм. Конгресът реагира така, както се очакваше — гласува закон за митата и тарифите, който си прилича като две капки вода със закона Смут-Хоули, приет преди няколко десетилетия. Преди десет години Америка вероятно би се справила с последиците от подобен удар, синко. Но днес това е невъзможно. Въпреки това никой пет пари не дава за жестоката депресия, която ще настъпи и националната икономика след приемането на този строго протекционистичен закон!

— По всичко личи, че си затънал до гуша в работа — отбеляза Майкъл.

— На всичкото отгоре има голяма вероятност БЕМТ да бъде закрито завинаги — въздъхна Джонас и с няколко думи му разказа за доклада, който му беше показала Лилиан.

— Добре ли си, чичо Сами? — попита Майкъл, доловил нещо необичайно в гласа насреща.

— Честно ще ти кажа, че този път нямам увереност в победата — тежко въздъхна Джонас.

Майкъл окачи слушалката, душата му се изпълни с дълбока тревога. Върна се обратно на верандата, пое с пълни гърди свежия нощен въздух. Тук, в сърцето на долината Иао, имаше чувството, че наистина се намира в някакъв приказен замък.

Зад него нещо прошумоля. Обърна се и видя, че Илайн е отворила стъклените френски прозорци на спалнята си. Беше облечена в джинси и мъжка риза с дълги ръкави, косата й меко блестеше на лунната светлина.

— Чух, че си тук — прошепна тя.

— Съжалявам, не исках да те будя.

— Вече бях станала — отвърна тя и обърна лице по посока на долината. — Тук нощите са прекрасни… По-прекрасни дори от дните, ако това изобщо е възможно…

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 106
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)