Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Няма проблем. Ще проверя как мога да се справя и без твоята ‘помощ’.
Неферет тръгна надолу по стълбите, но на средата спря и направи жест с ръка към Афродита:
- Искам да помоля Съвета да допусне присъствието на това човешко момиче, което претендира да е Пророчица на Никс.
Афродита пристъпи напред и погледна членовете на Съвета последователно в очите.
- Не претендирам да съм Пророчицата на Никс. а наистина съм такава. Самата Богиня ми даде тази роля. Истината е, че не съм имала избор, защото ако имах, нямаше да приема. - Тя замълча за миг, защото някои от членовете на Съвета ахнаха от възмущение. - Не ви казвам нищо, което Никс вече да не знае.
- Богинята вярва в Афродита дори когато самата тя понякога не е сигурна в себе си - обясни Дарий.
Тя се засмя. Той не беше просто нейният огромен като планина, готин воин. Тя можеше да разчита на него, защото винаги виждаше най-доброто в нея.
- Дарий, защо се застъпваш за това човешко момиче? попита брюнетката на първия трон.
- Дуантия. застъпвам се за Пророчицата, - той натърти на титлата й - защото съм положил клетва да бъда неин воин.
- Неин воин? - Неферет не успя да сдържи шока в гласа си. - Но това означава...
- Означава, че не е възможно да съм просто човек, защото не може вампирски воин да се закълне пред човешко момиче - довърши вместо нея Афродита.
- Можеш да влезеш, Афродита, Пророчице на Никс. Съветът ще те приеме - обяви Дуантия.
Афродита слезе бързо по стълбите, като остави Неферет след себе си. Искаше й се да отиде директно при Зоуи, но интуицията й я накара да спре най-напред до брюнетката на име Дуантия. Поздрави я с юмрук пред сърцето и се поклони е уважение.
- Благодаря Ви, че ме допуснахте.
- При тези необичайни обстоятелства се налага да предприемаме и необичайни практики - каза висока и слаба жена с черни като нощта очи.
Афродита не беше напълно сигурна какво да й каже, така че просто кимна и застана до Зоуи. Подаде ръка на Дарий и го стисна силно, сякаш искаше да вземе малко от воинската му сила. А после погледна към приятелката си.
Не си го е въобразила. Всички татуировки на Зоуи бяха изчезнали! Единствено полумесецът стоеше на челото й, и то незапълнен. Беше толкова бледа! Изглеждаше като мъртва. Афродита веднага си забрани да мисли така. Зоуи не бе мъртва. Все още дишаше. Сърцето й биеше. Зоуи Не Беше Мъртва.
- Богинята разкрива ли ти нещо за нея, Пророчице? - попита високата слаба жена.
Афродита пусна ръката на Дарий и коленичи до Зоуи. Погледна Старк, който стоеше неподвижно, взрян в лицето на Зоуи, почти без да мига, потопен в безмълвната си скръб. Дали и Дарий ще изглежда така, ако нещо се случи с мен? Афродита отпрати тази мисъл и се фокусира върху Зоуи. Бавно протегна ръка и я сложи на рамото й.
Кожата й бе хладна на допир, сякаш вече беше мъртва. Афродита изчака нещо да се случи, но не получи и най-дребното усещане за видение или предчувствие.
С въздишка на разочарование тя поклати глава:
- Не. Не мога да кажа нищо. Аз не контролирам виденията си. Те просто идват, независимо дали ги искам или не, а истината е, че обикновено не ги искам.
- Не използваш всички дарове, които Никс ти е дала, Пророчице.
Афродита вдигна с изненада поглед от Зоуи към високата черноока жена, която грациозно пристъпваше към нея.
- Истинска Пророчица на Никс ли си или не? - попита тя.
- Истинска съм - отвърна Афродита без колебание.
Копринената роба на жената прошумоля, докато тя коленичи до Афродита.
- Аз съм Танатос. Знаеш ли какво значи името ми?
Афродита поклати глава и съжали, че Деймиън не стоеше по-близо до нея, за да й подскаже.
-Означава Смърт. Не съм председател на Съвета. Дуантия има тази чест, но аз имам уникалната привилегия да съм много близка с Богинята, защото дарбата, която гя ми даде преди много години, е да помагам на душите да преминават от този свят в следващия.
- Можете да говорите с духове?
Танатос се усмихна и напрегнатото й лице изглеждаше почти красиво.
- В някакъв смисъл, да. И заради гази си дарба разбирам нещо от видения.
- Наистина ли? Но виденията нямат нищо общо с говоренето с духове.
- Така ли мислиш? А от кой свят идват виденията ти? Не, може би по-точно трябва да попитам ти в кой свят се намираш, когато ги получаваш?
Афродита се замисли колко пъти е получавала видения за смърт и как вижда нещата от гледната точка на умиращия. Пое си дълбоко дъх и изведнъж осъзна отговора:
Виденията ми идват от Отвъдното.
Танатос кимна: