Произход
- Автор: Кори Джесика
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- Переводчик: Вида Делчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Произход». Краткое содержание книги:
Свободна в джунглата, Пиа среща Ейо, момче от близкото село. Двамата се впускат в търсене на истината за произхода на Пиа — истина със смъртоносни последици, които ще променят живота им завинаги.
Произход е красиво написан и шокиращ роман за вечното желание да живееш завинаги, независимо от цената.
— И какво направили после с това вълшебно цвете? — пита тя. Усещам как скептицизмът й се завръща. Това е хубаво. Все още не съм завършила историята си.
— Не е вълшебно. Това е наука. И те убива за минути, ако го изядеш или изпиеш нектара, който се събира в цветовете му.
Никога не съм виждала долината на Фолк, но съм виждала елизиум. Чичо Антонио веднъж ми донесе стрък от безценното растение, залегнало в основата на моето съществуване. То е тъмнолилаво и върховете на цветовете са златисти. Не изглежда много по-различно от някои от моите орхидеи на прозореца. Пробвах да го пресадя, но то умря. Не бях първата, която опитва. Една от най-големите надежди на учените на Литъл Кейм е да разберат как да разсаждат елизиум. Засега — без успех. Нямаше да е такъв проблем, ако знаехме как се възпроизвежда, но това е друга мистерия. Цветята, които сега растат в долината на Фолк, са съвсем същите, които Фолк и екипът му открили. Елизиумът не показва жизнен цикъл и доколкото ни е известно, не се възпроизвежда.
Доктор Непохватка изсумтява и си спомня за цигарата си. Преди обаче да дръпне пак, казва:
— Прилича ми на измислица. Значи това се е случило навремето с Фолк? Появява се самоуверено, дава име на растението, кръщава мястото на свое име, на бърза ръка изяжда тъпото цвете и пада мъртъв.
— Не, изобщо не се е случило така. Те устроили лагер и започнали да експериментират с плъхове, това направили. Местели лагера напред-назад и най-накрая се установили за постоянно тук, където сме сега. Мисля, че Уикам — наследникът на доктор Фолк — го нарекъл Литъл Кеймбридж.
Същият, който разработил тестовете на Уикам с цел да оценяват новите учени, преди да ги включат в проекта. Чудя се какъв е бил тестът на Уикам за доктор Непохватка.
— Е, каква е тази карта?
— Ще стигна и до това. Малко търпение. — Прибирам косата си зад ушите и поемам дълбоко дъх. — И така, експериментирали с плъхове. Открили как да добавят нектар от друго цвете към елизиума и да неутрализират смъртоносния ефект, за да го инжектират безопасно на плъхове и хора. Никога не съм виждала другото цвете, но чичо Паоло ми казва, че то се нарича само катализатор. Трябва да е рядко, защото не го намирам в никоя енциклопедия, нито в базите данни. Все едно, започнали да инжектират плъхове, но нищо не се случило — те живеели, колкото обикновено живеят плъховете, и умирали, когато остареят. Край на историята.
— Това ли е всичко?
— Кое?
— Това ли е краят на историята?
— Разбира се, че не! — Тази жена може и да е инженер биомедик, но започвам да си мисля, че май е и освидетелстван идиот. — Защото се случило нещо, което никой не очаквал. Учените инжектирали поколението на плъховете и следващото поколение с Имортис — не смъртоносната форма на елизиум, получена с помощта на катализатора, — без да се надяват, че от това ще излезе нещо. Плъховете живеели, после умирали и не давали признаци за нищо необикновено. До… — Прекосявам стаята, вдигам капака на стъклената клетка и изваждам плъха от нея. — До Рузвелт.
Подавам го на доктор Непохватка с надеждата, че макар и доктор по биология, ще изпищи и ще се дръпне. Вместо това тя поема Рузвелт от ръцете ми и започва да му гука, сякаш е котенце.
— Рузвелт е роден през 1904 година — продължавам аз.
Тя едва не го изпуска и той изцвърчава възмутено.
— Лъжеш!
— Разбира се, че не лъжа. Рузвелт е на над сто години. Плъховете живеят най-много две-три години.
Доктор Непохватка се втренчва в Рузвелт, а после в мен.
— И какво се случило после?
Аха. Сега пак й става интересно и този път знам, че иска да научи всичко.
— Ами, Рузвелт поднесъл още няколко изненади. Той бил роден сам в котилото си, което само по себе си е необикновено. Когато доктор Фолк пробвал да го инжектира с Имортис, иглата на спринцовката се счупила. Това се случило и със следващите десетина игли, които опитал да използва. Да, кожата на Рузвелт е дебела като моята. С други думи, напълно непробиваема. А освен това той е по-бърз и по-подвижен от всеки друг плъх. Да-да. — Тя ме поглежда въпросително и аз кимам: — Също като мен. И най-важното, минават три, четири, двайсет години, а Рузвелт продължава да си живее все така доволен и здрав, колкото е възможно за един плъх. Разбира се, доктор Фолк експериментира със стотици плъхове и разкрива тайната.