Изпепелени

Освен това, Уийд може би е единственият човек, когото той може да попита за „малките реликви“ на баща си – телата, които Елъри Уилъкс държеше в летаргия – замразени, но все още живи – в сградата, където Партридж живееше преди смъртта на баща си. Уийд може би знае кои са хората, затворени там, долу, и как могат да бъдат освободени. Дядото на Преша е един от тях, както и Джарв Холенбек, който е просто малко дете. Бащата на Партридж го оставяше за уикендите при господин и госпожа Холенбек, които работеха във факултета на академията, и той се беше привързал към тях.

Господин Хартли, един стар съсед, беше следващият в редицата. Зад Хартли е съпругата му, а после капитан Уестинг и семейство Елмсфорд. Синовете им са на възрастта на Партридж – той ги познаваше от академията. Сега те са в Специалните сили. Очите и на двамата са насълзени – може би защото скърбят за баща му или пък защото Партридж им напомня, че по някакъв начин са загубили синовете си. Той не е сигурен в отговора. Стискат здраво ръката на Партридж между двете си ръце. Потупват го по рамото и го прегръщат толкова силно, че той може да усети миризмата на пудра и одеколон. Плачат и вадят книжни кърпички: той от джоба си, а тя от дамската си чанта. После и двамата си издухват носовете.

Някои водят децата си, защото това е единствената им възможност някога да се доближат толкова до новия лидер – наследника.

– Стиснете ръката му – подканват те децата си. – Хайде, вървете!

– Толкова съжаляваме.

– Това е такава загуба.

– Понасяте го толкова добре. Той би се гордял с Вас.

Той иска да им каже, че са прави – баща му наистина би се гордял с него. Когато един убиец е убит от собствения си син, когото той винаги е смятал за слаб и безполезен, дали у него не би припламнала гордост, точно преди да умре?

Партридж все още мрази баща си. Може ли човек да мрази онзи, който го е принудил да го убие? Принуден – така се чувстваше. Не му изглежда правилно и въпреки това точно тази беше причината толкова много да мрази баща си в момента.

Партридж наблюдава как една млада майка, която придържа към себе си малкото си дете, поставя едната си ръка върху стъкленото ограждение, заобикалящо урната на баща му. Тънките ребра под черната ù рокля се свиват, докато ридае. Един от операторите от екипа дава в близък план набразденото ù от сълзи лице и детето, което сякаш разбира, че случващото се около него е тъжно.

Баща му не заслужава тези излияния.

Аз го убих– иска да каже Партридж. – Аз го убих и вие трябва да ми благодарите.

След това, когато най-малко го очаква, пред него застава Арвин Уийд. Партридж сграбчва ръката на Уийд и го придърпва към себе си, за да го прегърне.