Теории за полета
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-193-9
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Теории за полета». Краткое содержание книги:
Теорема: Петрович има много тайни.
Доказателство: Първо, например как да създаде антигравитация. Второ, той е скътал разумна компютърна програма на скрит сървър - същата програма, която преди няколко месеца едва не унищожи Метрозоната.
Теорема: Градът се разпада.
Доказателство: Хората от Външната зона искат онова, което притежават гражданите на Метрозоната. А сложат ли ръка върху него - да го изравнят със земята. Сега, когато сърцето на града е разрушено от Новия джихад на машините, Външните най-накрая съзират своя шанс.
Теорема: Тези събития са свързани помежду си.
Доказателство: Някой се опитва да убие Петрович и за да го направи, е готов да потопи целия град.
„Дребен, безсмъртен, симпатично досаден, Петрович крачи в пълно снаряжение под неоновите светлини на Лондон като излязъл от класическо аниме. Джон Гримуд
- Никой не е идвал и не е стрелял. Поне не днес. - Уонг плъзна чашата с кафе по барплота. - Аз черпя.
Петрович бе излязъл без кредит чип и нямаше дори дребни монети в джоба си, така че му оставаше единствено да приеме почерпката.
- Благодаря. Защо?
- Вече си голям човек. Което за пореден път показва, че курабийките с късметчета познават. - Лицето му се изкриви в неприятна усмивка. - Правил съм секс с университетските майки на Станфорд!
Петрович го погледна над очилата.
- Така ли са го превели? Предпочитам моя вариант. - Клатейки глава, той отиде и седна в дъното на залата, където продължи да ближе кафето, докато Чейн не нахълта през вратата.
- Здрасти - започна Уонг.
- Той е с мен - извика Петрович.
Чейн се огледа с присвити очи и най-накрая забеляза собственика на гласа. Опипа палтото си, намери портфейла и не обърна внимание на това, че Уонг му взе два пъти пари за едно и също питие. Отиде при Петрович, остави небрежно кафето на масата и се тръсна на стола срещу него.
- Добре ли си? - попита Петрович.
- Горе-долу, нали знаеш. Странни дни. - Той завря сплескания си нос в чашата и вдъхна горчивия аромат. - Всичко се е объркало.
- Тези думи, изречени от полицай, въобще не ме изпълват с радостни мисли.
Лицето на Чейн се изкриви.
- Понижават ме. В Милицията на Извънредната власт на Метрозоната. Разузнаването.
Петрович преглътна с усилие. Закашля се силно, за да прочисти гърлото си.
- Ха!
- Не започвай отново. Не и сега. Освен това - рече той и бръкна във вътрешния си джоб - имам нещо за теб.
Измъкна тясна метална кутийка с размера на книжка джобен формат и я плъзна по масата. Петрович я стрелна с поглед, преди да се взре в сълзящите очи на Чейн.
- Дали това е същото, за което си мисля?
- Тъй като изгубих предишното, реших, че съм ти длъжник. - Чейн го побутна напред. - Смятай го за закъснял сватбен подарък.
- Мислех си, че подаръкът ми е това, че любезно забравяш за всички незаконни неща, които върша. - Петрович взе кутийката и я повъртя в ръцете си, наблюдавайки играта на светлосенките върху лъскавата стоманена повърхност. После докосна вдлъбнатия бутон и кутията се раздели на две. -Ако си го натъпкал с шпионски софтуер... Какви ги говоря, ако ли? Първото нещо, което ще направя, е да го изстържа отвътре.
- Ако щеш ми вярвай, но не съм го докосвал. Чисто ново е. С изключение на... - Чейн млъкна и раменете му леко се прегърбиха.
Петрович грабна играчката си и се зае да проверява софтуера и връзката.
- С изключение на какво?
- Сложих вътре едно файлче. Сигурно ще поискаш да го прегледаш.
Петрович намери файла и кликна върху него. Тръгна някакъв клип - зърнест, с твърде ярки цветове, размазан. Беше почти негледаем, но след малко се оправи. По екрана преминаваха хора, камерата гледаше надолу и записваше лицата им, когато излизаха изпод арката.
- Летище?
- Хийтроу, тази сутрин. Търси блондинката.
- Това означава всеки втори човек.
- Ще я разпознаеш.
Петрович гледаше преминаващите фигури. Имаше кратко прекъсване, след което на екрана се появи жена с интересна механична походка. Включиха се звуковите и светлинните аларми, пораждайки внезапна суматоха сред полицаите от охраната. Жената завъртя глава първо наляво, след това надясно и завързаната й на конска опашка коса забърса раменете й. Някакъв пазач спореше нещо с нея, положил ръка върху кобура на пистолета си, но тя не изглеждаше особено притеснена. Като че ли подобни неща й се случваха непрекъснато.
След това в кадъра отново остана само тя, всички останали се бяха изтеглили встрани от обхвата на камерата. Алармите отново се включиха, но този път тя продължи необезпокоявана напред. Погледна към камерата с немигащи очи. След това вече я нямаше.
- Не я познавам - каза Петрович.
- Значи не забелязваш семейна прилика?
- Не и с моето семейство. - Петрович превъртя назад записа и го остави на пауза. Погледна втренчено лицето й, което се взираше в неговото. - Чёрт.
- Мога ли да ти представя Шарлът Соренсън, наскоро пристигнала от САЩ? -Чейн отпи голяма глътка от кафето си и избърса устата си с ръкав. - Тя има кибернетични крака, които всъщност причиниха суматохата.
- Ще получа ли награда, ако отгатна защо е тук? - Петрович затвори рязко кутията на играчката си и я тупна върху масата. - Какво знае тя?
- Знае къде е отседнал брат ?, знае за кого работи той. Може би дори е научила, че са го изнудвали.
- От Ошикора и от теб - посочи Петрович.
- Аз мога да се извиня, но той е мъртъв. - Чейн се размърда смутено в стола си и се наведе напред. - Всички сме вършили неща, с които не се гордеем особено.