Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современные любовные романы » Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:

Катрин Панкол, вече добре позната на българския читател, е автор на петнайсетина романа, но става световноизвестна с първата част на една забележителна трилогия, преведена на 25 езика, донесла й слава и три милиона читатели. След излизането си романът „Жълтите очи на крокодилите“ (ИК „Колибри“, 2010) е включен в списъка на 15-те книги, които се четат на един дъх, редом с „Милениум“ на Ларшон и „Парфюмът“ на Зюскинд. „Бавният валс на костенурките“ (ИК „Колибри“, 2011) затвърждава феноменалния успех на първата част, а след „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ читателите на Панкол само във Франция стават шест милиона и половина!
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 335
Перейти на страницу:

Градушка от въпроси, за да се опита да извади Жозефин от болезненото униние и да прогони единствения въпрос, който я тормозеше.

Защо?

Защо се е хвърлила в ръцете точно на този мъж? Луд, хладнокръвен убиец, който тормозеше жената и децата си и я бе превърнал в робиня, преди да я прониже в сърцето?

Сестра ми, по-голямата ми сестра, моето божество, красавицата ми, любовта ми, която беше повече от красива, повече от блестяща, твоята кръв пулсира в мен, пулсира под кожата ми…

Защо, умоляваше и питаше Жозефин, защо?

… защото

отговаряше непознат за нея глас.

… защото

Защото си бе въобразила, че е открила щастието. Отдавала се е безкористно, без задни мисли, а той й е обещавал цялото щастие на света. И тя бе повярвала. Бе умряла щастлива, невероятно щастлива.

Колкото никога дотогава.

Защо?

Не можеше да се освободи от този въпрос, който забиваше в ума й нови и нови изгарящи пирони и издигаше високи стени, в които тя непрекъснато се блъскаше.

А аз, аз защо съм жива?

Защото съм жива, поне така изглежда.

Шърли не се предаваше. Тя протягаше ръце и сърце през Темза и Ламанша и недоволстваше.

— Не ме слушаш какво ти говоря. Много ясно долавям, че не слушаш.

— Не ми се говори.

— Не можеш да стоиш все така. Между четири стени.

— Шърли…

— Знам какви мисли ти се въртят в главата. Знам го! Ти не си виновна, Жо.

— …

— И той, и той също не е виновен. Ти нямаш нищо общо, както и той няма нищо общо. Защо отказваш да го видиш? Защо не отговаряш на обажданията му?

… защото

— Той каза, че ще те чака, но няма да те чака цял живот, Жо! Ти нараняваш и себе си, и него, и се питам защо? Не вие я…

Тогава Жозефин си възвръщаше гласа. Сякаш я бяха пронизали с нож, сякаш й бяха прерязали гърлото и извадили навън гласните струни, за да може да завие, и тя започваше да крещи и да вие в слушалката, да крещи на приятелката си, която й звънеше всеки ден, за да й каже, тук съм до теб, тук съм заради теб.

— Хайде, Шърли, давай, кажи го…

— Майната ти! Омръзна ми, Жо, писна ми! Така няма да я върнеш! Затова ми обясни, защо го правиш? Защо?

… защото

Докато не си отговореше на този въпрос, нямаше да върне живота си. Щеше да стои неподвижна, заключена, безмълвна, нямаше да се засмее отново, да надава викове на радост и на удоволствие, нямаше да му се отдаде и да потъне в прегръдките му.

Прегръдките на Филип Дюпен. Съпругът на Ирис. Нейната сестра.

Мъжът, на когото говореше нощем, забила лице във възглавницата.

Мъжът, в чиито прегръдки мислено се приютяваше.

Мъжът, когото трябваше да забрави.

Тя беше мъртва.

Ирис я бе отвела в своя валс на светлината на фаровете, под ударите на камата с белезникавото острие. Едно, две, три, едно, две, три, следвай ме, Жо, ние си отиваме… Ще видиш, много е лесно!

Нова игра, измислена от Ирис, както правеше, когато бяха малки.

Храс и Хрус изхрускаха Големия Хрис, който си въобразяваше, че ще ги изхруска.

Онзи ден, на горската поляна, Големия Хрис беше победил.

Беше изхрускал Ирис.

Щеше да изхруска и Жозефин.

Жозефин, която като сянка вървеше след Ирис.

— Така си мислех, Жо — продължаваше да я тормози по телефона Шърли, — вече съм сигурна, че искаш да отидеш при нея. Ще продължаваш да изпълняваш ангажиментите към Зое и Ортанс, да плащаш образованието им, да бъдеш грижовна майчица и ще зачеркнеш всичко останало! Ще се лишиш от правото да бъдеш жена, след като онази, която бе „жената“, си отиде. Ти сама си го забраняваш! И понеже съм ти приятелка, не съм съгласна и ти…

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 335
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)