Московска афера [bg]

— Къде е пистолетът ти?

Тя вдигна ъгълчето на кувертюрата и дръжката от орехово дърво на една деветмилиметрова берета проблесна на светлината на нощната лампа. На Алон му се искаше оръжието да е по-леснодостъпно, но устоя на импулса да я смъмри. Независимо от факта, че не бе пипала пистолет, преди да я вербуват, Киара обикновено показваше по-добри резултати на стрелбището в сутерена на булевард „Цар Саул“ — доста забележително постижение, като се има предвид фактът, че беше дъщеря на главния равин на Венеция и бе прекарала ранните си младежки години из спокойните улици на старото еврейско гето в града. Официално тя все още бе с италианско гражданство. Връзката й със Службата бе тайна, както и бракът й с Габриел. Киара покри отново беретата и отгърна нова страница.

— Как е Узи?

— Той и Бела ще се женят.

— Това сериозно ли е, или са празни приказки?

— Трябва да видиш очилата, които му е купила.

— Когато един мъж остави жена да му избира очилата, е само въпрос на време да застане под хупата9 и да счупи с крак чашата10. — Тя вдигна очи и внимателно го огледа. — Може би е време да си прегледаш очите, Габриел. Снощи ги беше присвил, докато гледаше телевизия.

— Възможно е, очите ми бяха преуморени от работа.

— Никога досега не си го правил. Габриел, знаеш, че си на възраст, когато повечето мъже…

— Нямам нужда от очила, Киара. А когато ми потрябват, със сигурност ще се консултирам с теб, преди да си избера рамките.

— Изглеждаш много изискан, когато носиш очила за прикритие. — Тя затвори списанието и намали звука на радиочасовника. — Е, затова ли Узи е изминал целия този път до Италия? За да ти каже, че ще се жени?

— От „Мечът на Аллах“ са се заклели да ме убият. Шамрон се тревожи за нашата безопасност.

— Звучи ми като нещо, което можеше да се обсъди по телефона, скъпи. Със сигурност Навот е имал да ти казва повече от това.

— Иска да свърша нещо за него в Рим.

— Така ли? Какво е това нещо?

— Информацията е секретна, Киара. Нуждаеш се от разрешително за достъп.

— Нуждая се от яснота защо трябва да прекъснеш медения ни месец и да хукнеш да изпълняваш някаква задача.

— Не е задача. Ще се върна утре вечер.

— Каква е работата, Габриел? И недей да се криеш зад глупавите правила и наредби на Службата. Винаги сме си казвали всичко. — Тя замълча за момент. — Нали?

Алон приседна в края на леглото и й разказа за Борис Островски и необичайното му искане за среща.

— И ти се съгласи? — Киара събра косата си на кок и разсеяно взе да потупва леглото в търсене на шнолата си. — Само аз ли отчитам възможността да попаднеш право в капана?

— Може и на мен да ми е минало през ума.