Красиво зло
- Автор: Джеймс Ребека
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-12-9
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиво зло». Краткое содержание книги:
Зад фасадата на безгрижна купонджийка обаче се крие огорчена, плашещо жестока млада жена, готова да разруши живота на всеки. И когато Катрин разкрива тъмното й минало, става ясно какво се е случило в нощта, в която Рейчъл е убита.
Психотрилърът завладява с мистериозна атмосфера и процеждащо се чувство за неизбежен фатален край. От силното начало до шокиращата кулминация той разгръща натрапчива история, в която хора, причини и обстоятелства не са такива, каквито изглеждат
Но Алис избухва в смях.
— Ей, не се натъжавай. Стига де, само те дразня. Страхотно е да си загадъчен по този начин. Харесва ми. Сдържана си. Супер е. Може би просто ревнувам. Иска ми се самата аз да бях такава. — Слага ръка на гърдите си и затваря очи. — Тайнствена жена с трагично минало.
Изумена съм как почти налучка истината. Чувствам се разголена, изпълнена с неудобство и трябва да се преборя с необходимостта да побягна, за да се скрия. Да опазя тайната си. Боя се, че Алис ще продължи с темата, ще ме разпитва, докато разбере всичко, но тя свива рамене, оглежда се из стаята и поклаща глава.
— Господи! Този апартамент е страхотен. Задължително да организираме парти. — Изправя се и взема чиниите от ръцете ми. — Ти сготви. Аз ще почистя. Седни. Пийни още една… — поглежда към чашата ми и клати глава — милиглътка или две от питието си.
Не ми трябваше много време, за да разбера, че Алис иска винаги да е в центъра на вниманието. Това означаваше, че никога не говори дълго за друг. Пък и обичаше да провокира хората. Предизвикваше ги, казваше нещо, което звучеше леко обидно, но после го омаловажаваше и се държеше така чаровно и ласкателно, че бе невъзможно да й останеш сърдит. Това откритие изобщо не ме безпокоеше. Напротив, радвах се, задето не е толкова прекрасна, колкото изглеждаше отначало. Самата аз се чувствах изтъкана от толкова слабости, че не исках идеална приятелка.
Алис не успява да завърши миенето. Започва — напълва мивката с гореща сапунена вода, но се увличаме в разговор, тя се разсейва и се връща на масата, за да подчертае нещо и да ми разкаже поредния анекдот. А после някой почуква на вратата.
— Това е Роби! — плясва с ръце тя, обръща се и припряно се отправя по коридора, за да отвори.
Чувам кикота й и въодушевените й възклицания. Чувам и дълбокия боботещ тембър, с който й отговаря. А после той влиза в кухнята.
Висок е, русокос и много привлекателен по един спортен, здравословен начин. Усмихва ми се широко и протяга ръка.
— Катрин. Аз съм Роби.
— Здрасти.
Ръкостискането му е твърдо, дланта му — топла и суха. Отново ми се усмихва. Усмивката му е открита и хубава и за пръв път от години изпитвам слаба, но непогрешима тръпка на привличане. Той е страхотен. Усещам как започвам да се изчервявам. Примигвам, обръщам се към мивката и се преструвам, че съм заета със съдовете.
— Само да довърша. След минутка съм готова.
— Не, не. — Алис ме хваща за раменете и нежно ме избутва настрана от мивката. — Аз ще ги измия по-късно. Обещавам. Нека просто се позабавляваме.
Останало е много къри и Алис настоява Роби да го опита.
— Всичко наред ли е? — поглежда ме извинително той, докато тя му сервира една огромна чиния.
— Да. Наистина — уверявам го и съм искрена. Направила съм прекалено много. Достатъчно за шестима.
Алис пита Роби дали би желал да опита от алкохолната напитка, но той поклаща глава, споменава нещо за футболна тренировка и си налива чаша вода. Гледа как Алис си налива още уиски.
— Уиски? Не е ли малко твърдо, Ал?
— Да — съгласява се тя и намига многозначително. — Твърдо. Също като мен.
Тримата отново излизаме на верандата и Роби с апетит се нахвърля върху храната си. Отначало присъствието му ме прави малко срамежлива и леко раздразнена, че изобщо е дошъл, но той е толкова дружелюбен, така красноречиво хвали готварските ми умения и е толкова забавен, че не след дълго омеквам. Научавам, че е двайсетгодишен и работи в някакъв луксозен ресторант, и след нула време вече се смея свободно на разказите му за всички онези трудни, неприятни клиенти, с които трябва да се справя.
Застудява, затова се преместваме вътре и сядаме на пода в дневната. Уискито, което изпи Алис, започва да й въздейства. Бузите й се зачервяват, както и очите. Гласът й става забележимо неясен и тя започва да говори високо и непрестанно да прекъсва Роби, за да довършва историите му вместо него. Той обаче сякаш няма нищо против — просто се усмихва и я оставя да разказва.
„Обича я — правя си заключението. — Как я гледа, как дойде веднага по това време в събота вечер. Влюбен е в нея до уши.“
Алис се изправя, отива до бюфета и започва да преглежда колекцията от дискове на Вивиан, като се смее на вкуса й.