Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
Вляво е сър Уикър. Бивш автор на речите на Вечния император, понастоящем посланик на Таанските светове. Професоре, ще започнем с вас. Какво е мнението ви по въпроса?
— О, той е предател. Няма съмнение в това.
— Ами вие, сър Уикър?
— Не бих могъл да се изразя по-добре, Пит’р. Стен със сигурност е предател.
— Ах! Имаме съгласие! И то… толкова скоро. Какво пък, да огледаме и другата страна на монетата тогава. Професоре?
— Преди малко аз бях пръв.
— Ха-ха. Вярно. Е, сър Уикър, щом така е по-справедливо. Кажете ни какво мислите по въпроса дали Стен е неразбран гений?
— Това е интересен въпрос. Пит’р. Готов съм да го обсъждаме цяла нощ… ако се наложи.
— Добре. Добре.
— Но преди да го направя, мисля, че трябва да поговорим за личността на този човек.
— Така ли? Познавате ли Стен? Персонално?
— Боже мили, не! Искам да кажа… чувал съм за него. И за хората като него.
— Ако обичате, споделете възгледите си с нашите зрители.
— Ами като начало, той се е радвал на благоволението на Императора през целия си живот. Вярно е, че е изпълнявал определена служба. Вършел е полезна работа, ако може така да се каже.
— Но вие бихте ли го казали така?
— Аз мисля… хм, това подлежи на обсъждане. По-важното е, че е бил обсипван с почести. Бил е възнаграден за това, което е вършел. Освен споменатите почести е получил и огромно богатство. Благодарение на приятелството си с Вечния император.
— Професор Новак, вие какво ще кажете за това?
— Мисля, че… този… предател се е сближил с нашия Император в един от редките му моменти на слабост. След онзи ужасен случай с консула. И нашият любим Император е сбъркал амбицията му с обич и вярност. А след това… е отгледал в пазвата си змия.
— Много добре, професоре. Репутацията ви да ковете запомнящи се фрази се потвърди за пореден път. Някакви коментари дотук, сър Уикър?
— Струва ми се, че забравяме онези нещастни същества, които станаха жертва на предателството и подлите действия на Стен. Особено адмирал Мейсън. Помислете си за семейството му! За това каква мъка изпитват сега.
— Много добре казано. Струва ми се, сега е моментът да аплодираме. Или по-добре да отдадем дължимото с минута мълчание. От уважение към адмирал Мейсън, семейството му и екипажа на „Калигула“…
Докато камерите се извъртаха към тях, тримата мъже в студиото бавно склониха глави.
Гласът на режисьора зашепна в ухото на Джинингс:
— За бога, Пит’р! Не започвай пак с тия минути на мълчание!
— Затваряй си устата, Бади — отвърна медийната звезда в ларингофона, без да помръдва устни. — Не ти си този, който трябва да занимава аудиторията цял час с подобни кретени.
— Размърдай се, човече. Остават ти още петдесет минути.
— Ами пусни рекламите.
— Майтапиш ли се? — отвърна Бади. — Кой ще рекламира покрай подобни глупости?
— Тогава защо не опиташ с призива „Дарете кръв“, или нещо подобно?
— Уф, човече. Пак ли семейни реклами? Добре. Щом трябва… на три… едно… две…
И в този момент вратите на студиото се разтърсиха от удара на железен таран.
— На пода! — изрева Стен.
— Размърдайте се, момци — добави гръмогласно Алекс.
Джинингс, гостите му, Бади и останалите членове на екипа се блещиха в продължение на две секунди. Стен и Алекс прекрачиха разбитата двойна врата, стиснали в ръце уилигъни. Зад тях Синд водеше контингент от бори и гурки.
— Това е Стен! — провикна се изумено Джинингс. — И Килгър!
Стен му махна с оръжието.
— Казах на пода! — Той пусна един изстрел в таблото над главата му.
Докато Джинингс се свличаше, единствено режисьорът на продукцията запази достатъчно самообладание да прошепне в микрофона:
— Боже мили… ето го нашият час! Продължавайте предаването, глупаци! Да не сте спрели!
Стен бавно се приближаваше, все още извън обсега на камерата. Вдясно от него изскърца вратата на аварийния изход. Стен мярна святкащи копчета на униформи. Охраната. Сетне въздухът се разтърси. Синд бе пуснала един откос към вратата. Чуха се болезнени викове и униформите изчезнаха.