Злокобен танц

И тъй, мацката като чула и викала: „Да вземем да си ходим, а?“. Обаче пичът, той бил такъв здравеняк, нали, с ееей такива мускули, той викал: „Не ме е страх от тоя тип, пък и кой го знай къде е, сигурно е на мили от тука“. Обаче тя не мирясала: „Моля ти се, бе, Луи, много ме е страх. Тя лудницата е съвсем наблизо. Дай да се върнем у нас, ще си направим пуканки и ще гледаме телевизия.“

Обаче пичът хич не я слушал и скоро стигнали горе на панорамния хълм, и паркирали в края на пътя и взели да се натискат, кат’ подивели. Обаче тя все мрънкала, че иска да се ходи, ’щото нямало други коли, нали, щото всички други, като чули за Куката и се изплашили, и си останали вкъщи. Пък той пак й викал да не е такава пъзла и че то нямало нищо страшно, пък ако имало, той щял да я спаси и такива работи.

И те продължили да се натискат още малко, ама тя чула шум, сякаш се счупила съчка или нещо такова. Сякаш някой отвън се промъква към тях, нали. И тя съвсем се разциврила, и я хванала истерията, и изобщо, там, кат’ всички момичета. И почнала пак да го моли да се върнат вкъщи. Пичът пак викал, че нищо не чува, обаче тя погледнала в огледалото и й се сторило, че видяла някаква изгърбена фигура зад колата с адски ухилена физиономия. И тя му се развикала, че, ако не я прибере, повече няма да излиза с него и прочее глупости. И тъй, той запалил колата и дал газ, ама толкоз бързо, че само дето не се размазали.

И тъй, значи, стигнали си вкъщи, и пичът излязъл от колата да отвори вратата на мацката, ама като стигнал от нейната страна, така си и останал там като ударен от гръм и пребледнял като платно, и очите му щели да изскочат направо. Тя го попитала какво му става, ама той нищо не казал, ами направо се строполил баш там, на тротоара.