Червеноризци

Вратата на склада се отвори и оттам се изсулиха Касауей и Мбеки.

— Какво искаха? — попита Джейк.

— Пак ли правеше инвентаризация? — подигравателно се поинтересува Дал.

— Не те учим как да си вършиш работата, нали? — озъби се Фиона.

— Та какво искаха шефовете? — попита Колинс, делово влязла в лабораторията, следвана от Трин с чаша кафе.

Дал много сериозно прецени дали да не се разкрещи на всички им, но се въздържа и се постара да се съсредоточи върху по-важния въпрос. Вдигна епруветката.

— Очаква се да намеря контрабактериално средство на това чудо.

— Контрабактериално ли? — полюбопитства Трин. — Да нямаш предвид ваксина?

— Предавам ви какво ми наредиха шефовете — отвърна младежът. — И ми отпуснаха шест часа.

— Шест часа? — Бен многозначително зяпна Колинс.

— Точно толкова — съгласи се Дал. — Което, дори ако знаех какво е „контрабактериално средство“, си е направо нула време. Създаването на ваксина отнема седмици!

— Дал, я ми кажи — помоли Колинс, — когато К’ийнг и Абърнати бяха тук, как ти говореха?

— Какво имаш предвид? — изуми се Дал.

— Дали влязоха и бързо ти казаха от какво имат нужда? — попита лейтенантката. — Или дърдореха и дърдореха за щуротии, за които въобще не ти пука?

— Имаше нещо такова, да.

— Дали капитанът се държеше особено драматично? — поинтересува се Касауей.

— Какво е „особено драматичен“ в подобен контекст? — попита Дал.

— Ами примерно… — Мбеки го сграбчи за раменете и го разтърси. — Дявол го взел, човече! Едно „ще опитам“ не стига! Само успехът е важен!

Дал остави епруветката, за да не се изтърси случайно от ръката му.

— Практически със същия патос се изказа — съобщи на мъчителката си.

— Това са сред любимите му изрази — Фиона най-сетне го пусна.

— Изобщо не разбирам какво значи това — призна Дал, оглеждайки колегите си по лаборатория.

— Един въпрос още — прекъсна го Колинс, без да обръща внимание на оплакването му. — Когато ти казаха, че трябва да откриеш това контрабактериално нещо за шест часа, посочиха ли ти причина защо?

— Да — отвърна Дал. — Казаха, че с такова време разполагат, за да спасят лейтенанта.

— Кой лейтенант? — поиска да знае началничката му.

— Какво значение има? — изуми се младежът.

— Отговори на въпроса, мичман! — нареди Колинс, използвайки ранга на Дал за първи път от седмица.

— Лейтенант на име Керенски.

След споменаването на името последва пауза.

— Това нещастно копеле — отбеляза Мбеки — винаги го прецакват, нали?

Касауей изсумтя:

— Да, но накрая оздравява! — и погледна към Дал. — Обаче някой друг е гушнал букетчето, нали?

— Мичман Лий е била втечнена.

— Видя ли — каза Касауей на Мбеки.

— Някой наистина е длъжен да ми обясни какво става! — настоя Дал.