На плажа Чезъл

Флорънс бе в другия край на града, близо до Алберт Хол, в едно старомодно общежитие за студентки, където лампите се гасяха в единайсет и посетители от мъжки пол не се допускаха по никое време, а момичетата взаимно се посещаваха по стаите. Флорънс се упражняваше по пет часа на ден и ходеше по концерти с приятелките си. Предпочиташе преди всичко камерните рецитали в Уигмор Хол, особено струнните квартети, и понякога й се събираха по пет концерта на седмица, както обедни, така и вечерни. Харесваха й мрачната достолепност на сградата, избледнелите, лющещи се стени зад кулисите, бляскавата дървения и дебелия червен килим в преддверието, подобната на позлатен тунел зала, прочутият купол над сцената, символизиращ, както й бяха казали, жаждата на човека за великолепната абстракция на музиката, и изобразеният като кълбо от вечен огън Гений на хармонията. Благоговееше пред възрастните слушатели — последните викторианци, които излизаха бавно от такситата си, докуцукваха с бастуните си до местата си и слушаха в съсредоточено и критично мълчание, понякога с метнато на коленете специално донесено карирано одеялце. Тези изкопаеми с неравни съсухрени черепи, смирено наклонени към сцената, олицетворяваха за Флорънс дългия опит и мъдрата преценка или говореха за музикална практика, на каквато изкривените им от артрита пръсти не можеха вече да се отдадат. Вълнуваше я и фактът, че толкова много световноизвестни музиканти бяха свирили там и че толкова велики кариери бяха започнали тъкмо на тази сцена. Самата тя присъства на дебюта на шестнайсетгодишната челистка Жаклин дю Пре4. Личните предпочитания на Флорънс не бяха необичайни, но бяха силни и трайни. Бетовеновият Опус 18 я обсебваше в продължение на доста време, после дойде ред на великите му квартети. След това Шуман, Брамс и в последната й година — квартетите на Франк Бридж, Барток и Бритън. Всички тези композитори успя да чуе за три години в Уигмор Хол.