В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Шефе, я покажи къде според теб се намират Долината на смъртта и огледалото на Яма — помоли Равил.
— Огледалото трябва да е тук — посочих с пръст на картата, — а Статуята на четящия човек — тук. Между тях има около 15 километра.
— М-да… — замисли се Равил.
— Може би — продължих разсъжденията си аз, — хората, които се стремят да проникнат в подземията на Кайлас през втория вход, задължително трябва да минат през съда на съвестта и пред Огледалото на царя на смъртта Яма, тоест да навлязат през Долината на смъртта. Но дори ако човек издържи този изпит и се приближи към статуята, там го чака психо енергийна бариера, която е несравнимо по-мощна от пещерата на Харати и пропуска само кристалночисти, почти богоподобни хора. За съжаление сред съвременниците ни няма такива.
— Кой знае, всичко е възможно — неволно потръпна Рафаел.
— Може би в това подземие заедно с най-важните златни плочи пребивават в състояние на сомати 10–12 метрови лемурийци, чиито невероятно мощни души не бездействат, а живеят активно. Те анализират мислите на хората, посещаващи района на свещената планина, и преценяват тяхната духовност. Та нали на тях, приличащите на мъртъвци лемурийци, е възложена охраната на най-важните знания, открити на нашата планета. Царството на мъртвите ги защитава.
— И ето че атлантите, по-скоро един от тях е получил навремето достъп до главните златни плочи, след което е започнал разцветът на тяхната цивилизация — вметна Селиверстов.
— Сигурно и сред нас, арийците, когато изчезнат завистта и алчността, несъмнено ще се появи човек, който ще получи достъп до тях — продумах тихо. — Но кога ли ще стане това?
Настъпи мълчание. Всички гледаха към Статуята на четящия човек, за която безнадеждно се бе закачил облакът. Очертанията на пирамидата обаче се виждаха съвсем ясно.
— Странно, „нашият“ як също гледа натам — прекъсна мълчанието Равил.
Слизайки по хълма, аз се обърнах още веднъж към легендарната статуя. Разбирах, че няма да се опитваме да стигнем до втория вход — още не му беше дошло времето. А приключенията? Те щяха да продължат.
Камбаната
Заедно с „нашия“ як заслизахме по пътеката.
— Хайде, миличък! — повтаряше Селиверстов и приятелски го потупваше.
Когато слязохме в низината, изведнъж отдясно зърнах нещо познато. Да не би да ми се е сторило? Якът също спря като закован. Отстъпих няколко крачки назад и се загледах в пролуката между него и Селиверстов.
— Мръдни, Сергей, не си прозрачен!
Все гледах натам, но виждах само облаци. Мобилизирах подсъзнанието си, защото разбирах, че то е отреагирало по-бързо от съзнанието. Дори, струва ми се, се надух като пуяк. Постепенно някъде отвътре възникнаха образи, започнаха да се конкретизират и в крайна сметка въображението ми нарисува средновековен замък с крепостни стени и камбани. Лъхна на нещо православно.
— Приятели, не видяхте ли там средновековен замък?
— Какво ти става, шефе!?
Стоях и продължавах да се вглеждам в пролуката между тибетските хълмове. След няколко минути Селиверстов деликатно подхвърли:
— Предлагам да тръгваме. Якът се изнерви, няма и трева, само пясък и камъни.
— Сега, сега…
Удължавах времето, сякаш очаквах… неизвестно какво. „Виж ти, вярата ми в силата на подсъзнанието не е угаснала. Обратно — тук сякаш се е изострила“, отбелязах си наум.
В същия миг облаците леко се изместиха и в пролуката между хълмовете се появи като от приказките невероятна по размери камбана — цилиндрична, с овален връх. На „темето“ й имаше две стъпала, над които се намираше конусовидно разширение, плавно преминаваше в цилиндър.
— Каменна камбана! — изревах аз. — Ето я!
Всички наизваждаха фотоапаратите си. Равил грабна видеокамерата и като погледна през окуляра, на свой ред извика:
— Камбаните са две!
Спогледахме се и вече с невъоръжено око забелязахме близо до първата камбана върха и на втората. Докато ги рисувах, се вглеждах във всеки детайл. Постепенно очите ми започнаха да различават отляво на камбаните някаква конструкция.
— Не мога да разбера какви са странните пирамиди, които преминават в дъгообразна конструкция? — прошепнах аз, едва помръдвайки замръзналите си устни. — Мъглата ми пречи.