Кале Бломквист живее опасно
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Кале Бломквист живее опасно». Краткое содержание книги:
— Трябва само да се качим на покрива — каза Ева-Лота сърцато.
Да, повече не беше необходимо. Кале обиколи още веднъж къщата, за да провери възможностите. За беда у Грен още светеше. Защо тези стари хора не си лягат навреме вечер, та те имат толкова голяма нужда от сън! Как иначе човек да се катери необезпокояван на покрива им? Нищо не можеше да се направи. Необезпокоявани или не, те трябваше да се качат на покрива.
Никак не беше трудно. Старият Грен любезно бе забравил една стълба, подпряна от едната страна на къщата. Тя наистина беше досами прозореца му, до осветения прозорец, а той пък зееше отворен зад спуснатия наполовина транспарант. Никак не беше сигурно, че Грен ще се зарадва, ако случайно подаде глава през прозореца и съзре две Бели рози, които тъкмо се катерят към неговия покрив. Но във Войната на розите човек не биваше да се отклонява с подобни дреболии. Той трябваше да върви неотклонно по пътя на дълга, дори ако този път минаваше по билото на покрива на Грен.
— Мини пред мен — окуражи Ева-Лота спътника си.
Кале я послуша. Предпазливо, много предпазливо той се заизкачва по стълбата. Ева-Лота го последва леко и безшумно. Положението стана критично едва когато се озоваха на равнището на осветения прозорец на горния етаж.
— Грен има гости — прошепна Кале на Ева-Лота. — Чувам ги как си говорят.
— Пъхни си главата през прозореца и помоли за парче сладкиш — предложи му Ева-Лота и захихика, доволна от хубавото си предложение.
На Кале обаче то явно не се видя особено подходящо. Той продължи пътя си към покрива колкото се можеше по-бързо. Ева-Лота също се разбърза, докато преминаваше край отворения прозорец.
Да, Грен имаше гости, чуваше се съвсем ясно. Но не сервираха сладкиши. Някой стоеше с гръб към прозореца, някой, който говореше развълнувано с дълбок глас. Ева-Лота можа да види само част от госта, тъй като транспарантите бяха спуснати наполовина. Посетителят на Грен носеше тъмнозелен панталон от габардин. А после тя чу гласа му.
— Да, да, да — рече гласът нетърпеливо. — Ще опитам. Ще платя. За да се измъкна най-сетне от този ад!
В отговор се чу хленчещия глас на Грен:
— Но вие все така казвате. Сега обаче не мога да ви чакам повече. Не разбирате ли — искам си моите пари!
— Ще си ги получите, казвам ви — прекъсна го непознатият. — Ще се срещнем в сряда. На обичайното място. Донесете ми полицата, не, всички проклети полици, всяка една от тях. Ще ви ги платя всичките. Трябва най-сетне да се сложи край на това.
— Но, моля ви, не се ядосвайте толкова. Вие все пак разбирате, че аз трябва да си върна парите — заговори му успокоително Грен.
— Кръвопиец! — изръмжа непознатият и по гласа му личеше, че наистина го мисли.
Ева-Лота продължи бързо нагоре по стълбата. Кале я очакваше, седнал на билото на покрива.
— Тези долу се караха за пари — обясни му Ева-Лота.
— А, сигурно за онези проценти — промърмори Кале.
— Щеше ми се да знам какво е това полица — рече Ева-Лота замислено. Сетне обаче припряно смени темата. — Ах, няма значение! Хайде, Кале.
За да се приближат до прозореца на Йонте, те трябваше да преминат по билото на покрива до отсрещната страна. Доста страшничко беше там под тъмното небе без мигащи звезди, които да осветляват опасния им път. И нищо, за което да се хванеш, освен комина по средата на покрива, който им предложи за кратко своята опора. Те се пуснаха от него с голямо нежелание, за да продължат опасния си преход. Смелостта им бе възнаградена от гледката към стаята на Йонте, която се откри пред тях. Техният предводител седеше на един стол, заобиколен от Червени рози, които размахваха ръце и му крещяха. Той обаче само гордо въртеше глава.
Ева-Лота и Кале легнаха по корем на покрива и се подготвиха да се наслаждават на представлението. Можеха да чуят и видят всичко, което ставаше отсреща. Какъв триумф! Какъв успех! Само дето шефът им трябваше да знае, че спасението е съвсем близо. Неговите верни сподвижници бяха само на два метра от него, готови да пролеят кръвта си и дори да жертват живота си за него.
Трябваше да се изясни само една дребна подробност. Как по-точно да стане освобождаването? Достойно за подражание беше желанието им да пролеят кръв и да жертват живота си, но как по-точно да го сторят? През пропастта широка два метра!