Невъзможен копнеж

— Да не би кръвта в мен всъщност да е от първите ви велс?

Неканено в очите ѝ проблесна ярост.

— Нашите велс изчезнаха с планетата ни — все пак ми отговори спокойно. — Нищо не можеше да се запази от тях.

Личеше си, че ги почитат, въпреки че тя едва ли е виждала живи представители. Те са изчезнали преди милениум, а ме съмняваше тези елфчета да живеят толкова дълго.

— Всичко приключи отдавна. Сега вие сте нашето бъдеще.

— Така изглежда…

— Кръвта, която тече във вените ти, е моята.

— И по чудо ти се падна перфектният екземпляр…

— Разликата е само в цвета на кожата. Не се различаваш от останалите. — Нещо започнахме да си противоречим. Засегнах ли те?

— Как Вторите приеха всичко това? И тях ли отвличахте, без да имат спомен за случилото се?

— Сами приеха да ни помогнат.

— Какво? Защо тогава ние трябваше да разберем и приемам всичко по този начин?

— Вече споменах, че те са много по-развити. Знаеха за нас много преди ние за тях.

— Можеше да пробвате и по друг начин, не мислиш ли? Примерно… с говорене?

— От няколко десетилетия следим поведението на хората. Не сте вид, с който бихме стигнали до мирно заключение.

— Затова просто решихте да го направите насилствено?

— Упражнението на сила е най-крайната мярка в тази безкрайност. Вие самите се възползвате от нея, за да се контролирате и манипулирате един друг.

— И вие сте на върха на хранителната верига… Не е било трудно да се възползвате от нас.

— Липсват ви хиляди години, за да приемете подобна молба. Трябваше да направим нещо… и то по-скоро.

— Вторите… защо се е съгласил на такова нещо?

— Стремяха се към промяна. Имат най-стария корен в безкрайността. Повечето от тях сами решиха да станат нашите нови велс. Приеха кръвта и последващите трансформации.

— Тогава, защо се стремите към човечеството? Нали имате тях?

— Над тях тегнеше старостта. Видът им беше към своя край, въпреки създаването на младо поколение, което на пръв поглед изглеждаше здраво.

— Какво имаш предвид?

— Датират от толкова дълго, че може да се нарекат и първите появили се разумни същества.

— Невероятно… Но какво се е случило?

— Те умираха.

— Умирали? Каква е била причината?

— Гаснеха от старостта си, а тези, които напуснаха планетата заедно с нас, се надяваха да предотвратят неизбежното.

— Какво се случи тогава?

— Бяхме два вида с еднакви цели. Но древността на гените им се предаде като неизлечим вирус, който заразяваше и поколенията. Забавихме процеса, но не и края им.

— Това означава ли, че и ти си го наследила?

— Единствено велс могат да го наследят. Нашите деца умират… Нашите ерс.

— Ерс?

— Вие ги наричате „момчета“. Непълнолетните ви деца от мъжки пол.

— Нали сте технологично напреднали? Не можете ли да ги клонирате или да създавате деца по друг начин? Ин витро или?

— При нас е невъзможно хормоналното контролиране на овулацията и получаване на яйцеклетки и сперматозоиди…