Софийски магьосници

„Всичко е било сън — помисли си със съжаление момчето. — Пак съм си в Студентски.“ Отвори очи, но не видя познатия до втръсване таван на общежитието, а посивяла, олющена мазилка.

— Морков — извика той, — истина е било!

Хамстерът обаче вече беше отпрашил нанякъде. От стаята на Свилен не се чуваше нищо и Бриян реши, че магьосникът още спи.

„Най-добре ще е да изчакам да се събуди“, помисли си. Изпъна се в леглото с блаженство, примесено с малко тъга. Искаше му се тази сутрин да продължи дълго, дълго. Довечера щеше наистина да се върне в общежитието, щеше цяла нощ да се върти в спален чувал на пода, докато разни непознати се блъскат в него и смотолевят „сори, брат“.

Бриян стана и отиде да дръпне щорите. Зимното слънце огря прашните мебели и му позволи да огледа стаята по-обстойно. Не посмя да отвори гардероба, защото тежките крила със сигурност щяха да изскърцат. Затова се насочи към шкафа, чиито рафтове кътаха всякакви джунджурии: свещи, поздравителни картички, декоративна Айфелова кула, колбички с билки, раковини и миди, син стъклен свещник и изкуствено око, което твърде много приличаше на истинско и следеше всяко движение.

Бриян се протегна и свали от най-горния рафт дузина омачкани тетрадки и една книга. Макар да му беше любопитно дали тетрадките са на Свилен, ги остави настрана — облото око не го изпускаше от поглед. Реши все пак, че може да разгледа книгата без угризения. Беше тънко книжле с мъхести зелени корици и многообещаващо заглавие: Единствената нужна книга на всеки начинаещ магьосник. Бриян я взе и се излегна обратно в леглото. Точно от такъв наръчник се нуждаеше.