Кралска стража
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–28–0076–7
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кралска стража». Краткое содержание книги:
Колосалният сблъсък на световете ще ви остави без дъх…
Странстванията на Торгилс го отвеждат в Константинопол — златния град на Юга, сърцето на древния свят. Привлечен от обещанието за слава, героят се присъединява към кралската стража и участва в битката за спасяване на Сицилия от ръцете на сарацините. Носталгията обаче ще отведе Торгилс обратно в Швеция, където той е призован под знамената на последната битка на викингите. През септември 1066 година северната флотилия се отправя към бреговете на Англия и войната започва. Пророческият сън на Торгилс ще предупреди воините за клопката, която ги очаква край Стамбфорд Бридж, но няма да спре предизвестената гибел на една цивилизация…
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на известния историк и пътешественик Тим Северин. Той е носител на наградите «Томас Кук», «Книги за моретата», «Кристофър» и на медала за литература на Academie de Marine.
Сега разбрах кой точно е Харалд: издънка на един от най-могъщите норвежки родове. Неговият полубрат Олаф бе управлявал Норвегия десетина години, преди да го съборят ревнивите му старейшини.
— Аз съм само ескорт, господарю — казах плахо. — Трябва да говориш с двамата служители отвън. Те са от секетрона — службата, която отговаря за чуждите пратеници.
— Тогава да не губим време — отривисто каза Харалд. — Представи ме. — Обърна се на пети и излезе от шатрата. Аз го последвах бързо, тъкмо навреме да видя подплашеното изражение на лицата на двамата бюрократи, когато гигантът се изправи пред тях.
— Това е предводителят на… варварите — казах на гръцки. — От много благородно потекло е. В родината си е нобелисимус. Служил е в киевския двор и желае да встъпи с воините си на служба при великия василевс.
Двамата служители възвърнаха самообладание. Извадиха пергамент и тръстикови четчици от малките си ковчежета от слонова кост и зачакаха.
— Повтори името на нобелисимуса — каза единият, предполагам по-висш служител.
— Харалд, син на Сигурд.
— Ранг и племе?
— Няма племе. От семейството му произлизат кралете на една далечна северна страна, Норвегия.
Служителят измърмори нещо на колегата си. Не чух какво, но другият кимна.
— Баща му крал ли е?
Започваше да става конфузно. Нямах представа за сегашното положение на Харалд, а ме беше страх да го питам, затова преведох въпроса на присъединилия се към нас Халдор. Отговори обаче самият Харалд.
— Кажи му, че страната ми се управляваше от моя полубрат, който бе убит в сражение с враговете си и че аз съм законният наследник.
Харалд, помислих си, не страда от фалшива скромност. Преведох думите му и служителят внимателно ги записа. Сега, когато всичко се свеждаше до просто водене на протокола, започваше да се отпуска.
— Ще ми трябва пълен списък на хората му — име, възраст, ранг и място на раждане. Също пълен инвентар на нещата, които носят: вид, размер и описание на оръжията, брой и състояние на корабите, имали ли са болни по време на пътуването от Киев…
Усетих, че застаналият зад мен Харалд започва да губи търпение.
— Искат списъци?
— Да, господарю. Трябва да предадат пълно описание на хората ти и снаряжението им.
— Чудесно. Кажи им да изкарат едно копие и за мен. — После се обърна на пети и се отдалечи.
За щастие един от водачите-руси, довели Харалд и воините му по реката, говореше гръцки и доброволно ме освободи от досадната роля на преводач. Възползвах се от възможността да дръпна Халдор и да го разпитам за Харалд.
— Какво беше това за законния наследник на норвежкия трон? — попитах. — Ако той е наследникът, какво е правил в двора на Ярослав?
— Трябваше да напусне Норвегия, след като брат му бе разгромен и убит при опита да си възвърне трона. Като много други норвежци, които застанаха на губещата страна по време на гражданската война, Харалд намери убежище при княз Ярослав. Прекара три години в Киев и се отличи толкова, че поиска от княза ръката на дъщеря му, Елисавета.
Самочувствието на Харалд Сигурдсон като че ли не знаеше граници.
— И какъв беше отговорът на княза?
— Нямаше нужда да отговаря. Принцеса Елисавета каза на Харалд да се върне, отрупан с богатство и слава. Харалд не е от тия, дето си губят времето и заяви, че ще натрупа богатство при василевса. Всички желаещи можеха да го последват, стига да са добри воини и му се закълнат във вярност.
— Ами ти? Хвалбите на Харалд те подлъгаха да се запишеш ли?
— Както ти казах, Торгилс, аз искам да съм богат. Ако някой на този свят е способен да завоюва плячка, то това е Харалд. Тон е амбициозен, енергичен и най-вече му върви в битките.
Имаше още един въпрос, който трябваше да задам, нищо че се страхувах от отговора.
— Харалд поклонник на Белия Христос ли е или на Старата вяра?
— Там е странното — отговори Халдор. — Нормално е Харалд да е християнин като брат си, крал Олаф, когото прекръстиха на Св. Олаф. А не съм го виждал да се престарава с ходенето на черква или с молитвите към Христос. Служи на един Бог — на самия себе си. Знае какво точно иска: да спечели трона на Норвегия и ще последва всеки бог и вяра, стига те да му помогнат да постигне целите си.
Тези думи ме убедиха да свържа съдбата си с Харалд Сигурдсон. Впоследствие се присъединих към него, не за злато, а защото вярвах, че най-после съм срещнал човек, способен да възстанови Старата вяра. Ако помогнех на Харалд да си върне трона и покажех, че Один и старите богове го покровителстват, тогава той може би щеше да върне кралството към Старата вяра. Планът ми кристализира със седмици и месеци, но се заформи в деня, в който Халдор Снорасон ми разказа за амбициите на Харалд.