Книгата на Хаде
- Автор: Валенти Лена
- Серия: Ванирска сага #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Книгата на Хаде». Краткое содержание книги:
Сега е в Барселона, за да се изправи срещу мистериозната организация, която отвлича и убива всички като него.
Търси отмъщение и няма да се поколебае да отвлече Ейлийн Ернепо, дъщерята на лудия учен, който прави експерименти с телата на неговите приятели. Това ще бъде отговорът на пролятата кръв и безпричинното насилие спрямо неговите събратя.
Калеб обаче не знае, че тази девойка ще го погуби.
Лицето му не се беше променило много, но от устата му се подаваха кучешки зъби, по-остри и по-дълги от тези на Брейв. Погледът му вече не беше привлекателен и свиреп, а беше наситен с тъмнина и грях. Истинска паст на хищник. Дори така обаче й се струваше красив. Какво ставаше, по дяволите? Какво беше това същество?
- Вече знаеш какво съм аз - отговори той, сякаш прочел мисълта й. - Ти и баща ти ни преследвате, така че не се прави на невинна.
Ейлийн не можеше да мигне. Трябваше да гледа всичко това, за да е сигурна, че е истина.
- Не знам за какво говориш - прошепна тя с насълзени очи.
- Значи не само си съучастник в убийство, а и лъжкиня?
- Не знам за какво говориш — отново изкрещя в лицето му. Видя отблизо зъбите и очите му. - Не вярвам във вам... вампири. Каквото и да си, гаден психопат, не знам какво искаш от мен. И, ако ис... искаш нещо, нищо няма да получиш, ако се от... отнасяш така с мен.
Осмеляваше се да спори с него? Калеб отново хвана китките й и ги притисна към стената, над главата й.
- Все ми е едно колко се противиш. В крайна сметка ще бъда толкова жесток с теб, че ти ще молиш за милост. Всичко ще признаеш. - Гласът му режеше като бръснач. - Убивате и преследвате моите събратя. Подлагате ги на всякакви опити, разпорвате ги, оставяте ги живи, за да ги измъчвате и да наблюдавате как реагират.
- Мисля, че си... си сбъркал човека. - Краката й се подкосяваха, зъбите й тракаха и щеше да припадне всеки момент. - Виж, защо не си тръгнеш и да се направим, че... че нищо не се е случило? Аз няма... няма да ка... да кажа нищо.
- Страхлива кучка - каза с отвращение. - Ще ти кажа какво ще направя с теб. Първо, ще те качим в колата, която чака долу. Ще те закараме с частен самолет в Лондон. Там ще те отведа в зала, цялата в прозорци. - Хвърли поглед към сладките й гърди и тъмните й зърна. Господи, колко беше хубава. Не можа да се въздържи, разтвори краката й със своя и застана между тях. Притисна ерекцията си към нея и я повдигна от пода. Със свободната си ръка хвана здраво едната й гърда. Беше толкова нежна и крехка...
- Не... Моля... Спри - изхлипа тя и се опита да събере краката си.
Калеб погледна лицето й. Усещаше топлината на слабините й като покана. Искаше да разкъса шортите й и да стори с тялото й неща, които бяха забранени в някои държави. Тя беше поруменяла, с мокри от сълзите бузи. Фина пот покриваше шията й и блестеше. Блестеше за него. Погледът й караше дъха му да секне, въпреки че очите й бяха пълни със сълзи. А устата...
Звярът в него беше готов да скочи и да я погълне цялата. Но трябваше да почака. Не още.
Хвана с два пръста едното зърно и го разтърка. Този път по-нежно. Преди малко беше сграбчил грубо гърдата й, а сега искаше да я възбуди.
- Погледни се, Ейлийн - прошепна й той и облиза месестата част на ухото й.
Тя дишаше на пресекулки. Това ласка ли беше?
- Чуй ме - продължи, докато галеше гърдата й и се опитваше да потисне желанието си да... защо да отрича... да я обладае веднага... — Ще се затворим двамата в тази зала с прозорци. Баща ти ще гледа. Моите събратя ще гледат. Ще те завържа за леглото, ще те съблека и ще се забавлявам с теб по начини, каквито не си си представяла, докато изпееш всичко, което знаеш. А най-срамното ще бъде, че твоят баща ще е там, за да види как нежната му дъщеря изпитва оргазъм с мен, колкото пъти искам, и да види как го предава, докато изпитва удоволствие с такъв като мен. Същество, което ненавиждате.
Ейлийн не можеше да повярва на думите му. Какво да изпее? Щеше да я чука пред всички?
- Ти си чудовище - погледна го в лицето, без да се страхува. -Убий ме сега. Убий ме, моля те - помоли го тъжно.
Съвсем не изглеждаше глупаво и уплашено момиче. Демонстрираше много кураж в критична ситуация като тази. Калеб поклати глава в знак на отрицание.
- Не - отговори той, докато преценяваше тежестта на гърдата й с ръка. - Трябва да си платиш, Ейлийн. Вие показвате ли милост към моите събратя, когато стоят беззащитни в операционната? - Погледна я презрително. - Не.
- Това трябва да е някаква грешка - каза тя тихо. Тази ръка разпалваше като огън. - Престани да ме докосваш така - извика вбесена.
Калеб вдигна предизвикателно вежда. Отвори уста. Какво щеше да прави?
Тя получи отговор незабавно, когато той доближи уста до зърното на дясната й гърда.
Ейлийн се дръпна. Почувства се унижена и засрамена от това, което той правеше с нея. Но почувства още по-голям срам, когато влажна и пулсираща топлина се концентрира в слабините й. Ядосана, тя се предаде и заплака неудържимо. Езикът на Каелб си играеше с нейната тъмна и втвърдена от ласките ареола. Облизваше я, като описваше кръгчета и я смучеше като бебе. Духаше върху зърното и го охлаждаше, а след това отново го поднасяше към устата си с нестихващо желание.