Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
— Не напълно — призна Пит. — Както повечето ми сънародници, предпочитам, ако трябва да хапна набързо, да си поръчам двоен хамбургер, пържени картофки и шоколадов кейк.
Кирсти погледна Пит и му се усмихна:
— Започвам да мисля, че стомахът ви е от желязо.
Пит сви рамене.
— В Сан Франсиско имам един чичо, който е истински бонвиван. Доколкото мога, се опитвам да съм като него.
По време на останалите блюда разговорът беше твърде пестелив — всички се наслаждаваха на приятелската атмосфера и добрата храна. След два часа, когато им поднесоха сладолед с ягоди фламбе, специално измислени от Пит и сговорчивия готвач, Кирсти започна да се извинява, че трябва да си тръгне по-рано.
— Надявам се, че няма да ме сметнете за груба, адмирал Сандекър, но за съжаление се налага след малко да напусна компанията ви, както и тази на госпожица Ройъл и майор Пит. Годеникът ми настоя да ме заведе на поетична вечер днес и тъй като съм просто жена, ми беше трудно да не се съглася. — Погледна към Тиди съзаклятнически. — Сигурна съм, че госпожица Ройъл може да ми влезе в положението.
Тиди веднага пое романтичния намек.
— Завиждам ви, госпожице Фирие. В наши дни човек рядко може да си намери годеник, който да обича поезията.
Усмивката на адмирал Сандекър изрази поздравленията му.
— Най-искрено ви пожелавам щастие, госпожице Фирие. Нямах никаква представа, че сте се сгодили. Кой е щастливецът?
Адмиралът умее изключително добре да запазва самообладание, помисли си Пит. Знаеше, че старецът е поразен до подметките на обувките си. Новото развитие щеше да наложи и нов подход — Пит вече се чудеше какво ли представлява конкуренцията.
— Рондхайм, Оскар Рондхайм — съобщи Кирсти. — Брат ми ни запозна с писмо. Оскар и аз си разменихме снимки и си кореспондирахме в продължение на две години, преди накрая да се срещнем.
Сандекър се вторачи в нея.
— Чакайте малко — бавно я спря той. — Мисля, че съм чувал за него. Той не е ли собственикът на международната верига от консервни предприятия? Компанията Рондхайм? Риболовен флот, огромен колкото испанската армада? Или си мисля за друг Рондхайм?
— Не, същият е — потвърди Кирсти. — Изпълнителните му бюра са тук, в Рейкявик.
— Риболовните му кораби са сини и имат червен флаг с албатрос, нали? — попита Пит.
Кирсти кимна.
— Албатросът за Оскар е символ на успех. Познавате ли корабите му?
— Случвало ми се е да летя над тях — отвърна Пит.
Разбира се, че Пит познаваше корабите и символа им. Също като всички рибари от всички страни на север от четиридесетия паралел. Риболовният флот на Рондхайм беше известен с масовото излавяне на всичката риба в района, което граничеше с пълното й изтребление, с отмъкването на мрежите на останалите рибари и с пускането на отличителните червени мрежи в териториалните граници на други страни. Албатросът на Рондхайм се ползваше със същото уважение като нацистката свастика.
— Ако се слеят компанията „Фирие“ и индустриите „Рондхайм“ ще се получи изключително мощна империя — бавно пророни Сандекър, като че ли претегляше последствията.
В ума на Пит се въртяха подобни мисли. Изведнъж те бяха прекъснати, когато Кирсти помаха с ръка:
— Той дойде. Ето го.
Обърнаха се и проследиха погледа на Кирсти до висок, изискан на вид мъж със снежнобяла коса, който крачеше енергично към тях. Беше доста млад, под четиридесетте, лицето му беше волево и набраздено от годините, прекарани под морските бури и соления въздух. Хладните му синьо-сиви очи бяха разположени над силен тесен нос и над уста, която изглеждаше добродушна и топла, макар Пит да си мислеше — и с право — че бързо би могла да се стегне и да се превърне в агресивна линия по време на деловата работа. Пит реши да го причисли към възможните лукави и опасни противници. Обеща си никога да не застава с гръб към него.
Рондхайм спря пред масата, а равните му бели зъби блеснаха в сърдечна на вид усмивка.
— Кирсти, скъпа. Колко прекрасна изглеждаш тази вечер. — После нежно я прегърна.
Пит изчака да види на кого ще се спрат след това синьо-сивите очи — на него или на адмирала.
Не беше познал. Рондхайм се обърна към Тиди.
— А… и коя е тази прекрасна млада дама?
— Секретарката на адмирал Сандекър. Госпожица Тиди Ройъл — съобщи Кирсти. — Да ви представя Оскар Рондхайм.
— Госпожице Ройъл. — Той леко се поклони. — Очарован съм от интересните ви очи.