Дълга тъмна нощ
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #21
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-900-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Дълга тъмна нощ». Краткое содержание книги:
Двама изключителни детективи се събират за пръв път в тази увлекателна история, която се разгръща с бясна скорост. Конъли за пореден път се доказва като майстор на криминалния роман!. Асошиейтед Прес
Кратка пауза в реакцията на Дилон подсказа на Бош, че е налучкал истината.
— Ти си луд и ще гниеш в затвора — заплаши го Дилон. — Всичко това е напълно… незаконно. Няма никакво значение какво ще ти кажа. Мога да ти призная, че съм убил Кенеди, Тупак и Биги Смолс, и пак няма да има значение. Защото това е незаконен обиск и задържане. Може да не съм ченге, но дори аз го знам. Така че извикай ги, шибаняко! И да приключваме…
Бош се облегна на стола и той изскърца.
— Има един малък проблем — спокойно обясни той. — Аз не съм полицай. И не съм тук, за да викам когото и да било. Тук съм заради Дейзи Клейтън. И толкова!
— Глупости — сопна се Дилон. — Усещам те, ченге си.
— Кажи ми за Дейзи.
— Няма какво да ти казвам. Не я познавам.
— Отвлякъл си я онази нощ.
— Искам адвокат.
— Тук няма адвокати. Тази фаза я подминахме.
— Тогава прави, каквото ще правиш, брато. Няма да ти кажа нищо.
С изскърцване на стола Бош се пресегна към кофата с киселината. Повдигна я внимателно и я премести между разтворените крака на Дилон.
— Какво правиш? — стреснато възкликна Дилон.
Бош не каза нищо. Изпаренията на сярната киселина говореха сами.
— Сярна киселина ли е това? — викна Дилон с нарастваща паника. — Подушвам я. Какво правиш, мамка му?
— Има ли значение, Роджър? — каза спокойно Бош. — Нали твърдиш, че съм ченге. Няма да направя нищо, което би те наранило. Не и ако е незаконно.
— Добре, добре… вярвам ти. Не си ченге. Само махни това от мен. С тези неща няма шега. Дори само парите могат… Чакай малко!? В какво си я налял? Тя може да разяде метал. Знаеш го, нали?
— В такъв случай мисля, че не разполагаме с много време. Дейзи Клейтън. Разкажи ми за нея.
— Казах ти…
Изведнъж Дилон спря да спори и с всички сили закрещя: „Помощ!“. Бош не направи нищо и след двайсетина секунди Дилон спря, разбрал безсмислието на усилието.
— Колко иронично, нали? — отбеляза Бош. — Сам си организирал и построил това място така, че никой да не може да избяга и никой да не бъде чут да вика за помощ. И ето сега… това е положението. Давай, навикай се.
— Виж… моля те, съжалявам — смени тактиката Дилон. — Извинявай, ако съм те ядосал. Извинявам се, ако някога някого съм…
Бош протегна крак и плъзна кофата с киселината няколко сантиметра по навътре към чатала на Дилон. Дилон се опита да се избута с крака назад, но тялото му нямаше къде да отиде. Извърна лице надясно.
— Моля те… — каза той. — Парите. Вдишвам ги…
— Веднъж четох в един вестник една история — спокойно каза Бош. — За един човек, който си полял ръцете със сярна киселина. Бързо ги пъхнал под чешмата, за да я отмие, само че това само влошило нещата. Водата удвоява болката, но от друга страна, ако не измиеш киселината, тя ще разяде кожата ти.
— Боже мили! — прошепна Дилон. — Какво искаш?
— Знаеш какво искам. Искам да ми разкажеш. Дейзи Клейтън. Две хиляди и девета. Започвай…
Дилон продължаваше да седи извърнат от изпаренията.
— Махни я! — изплака той. — Изгаря дробовете ми!
— Две хиляди и девета — повтори Бош, облегна се на стола и той пак изскърца.
— Виж… Какво искаш? — попита Дилон. — Искаш да ти призная, че съм го направил? Добре, направих го! Каквото и да е, направих го! Така че сега нека извикаме ченгетата! Знам вече, че не си полицай, но да извикаме ченгетата и аз ще им кажа, че съм го направил. Обещавам… ще им кажа. Ще им кажа и за другите. Ще им кажа за колкото искаш. Ще им призная, че съм го направил с всичките.
Бош бръкна в джоба си за диктофона, който беше взел от колата, и попита:
— Колко са другите? Кажи ми имената им.
И натисна бутона за включване на записа.
Дилон разтърси глава; продължаваше да я държи извърната от кофата.
— Господи… — прошепна. — Това е лудост…
Бош сложи палец върху микрофона:
— Дай ми име, Дилон. Ако искаш да излезеш оттук, ако искаш да извикам полицията, дай ми име. Не мога да ти повярвам, ако не ми дадеш име.
И освободи микрофона.
— Моля те, пусни ме — примоли се пак Дилон. — Няма да кажа на никого за това… Ще забравя, че се е случило… само ме пусни… Моля те!
Бош отново побутна кофата с крак. Сега тя докосваше вътрешния шев на дънките на Дилон. Отново закри микрофона, докато говореше:
— Последен шанс, Роджър! Започвай да говориш или аз започвам да си тръгвам. Ще оставя кофата и знам ли… може киселината да я разяде, а може и да не я разяде.