Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийте Райм [bg]
Убийте Райм [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийте Райм [bg]

Электронная книга - «Убийте Райм [bg]». Краткое содержание книги:

Гениалният криминолог Линкълн Райм заминава за Северна Каролина, за да се подложи на рискована операция. Придружава го полицай Амелия Сакс, негова блестяща ученичка. Но още с пристигането ги очаква изненада - местните шерифи молят за помощ. За едно денонощие е убит младеж и са отвлечени две жени. Градчето е сковано от ужас - коя ще бъде следващата жертва. Главният заподозрян е аутсайдерът Гарет, по прякор Насекомото. Но дори Райм е стъписан от неочаквания обрат на разследването. За първи път Амелия се усъмнява в професионалните му умения и престьпвайки закона, укрива хладнокръвния убиец. Доскоро страхотен екип, сега Райм и Амелия са яростни противници в сблъсъка между логиката интуицията. А престъпленията продължават. 
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 148
Перейти на страницу:

— Онзи от Блакуотър Ландинг. Мъжът с тъмния гащеризон, който уби Били Стейл.

Мери Бет поклати глава:

— Ама… Гарет уби Били. Той го удари с лопатата. Видях го. Стана пред очите ми. После ме отвлече.

Мери Бет никога не беше виждала такова изражение. Пълен шок и объркване. Червенокосата понечи да се обърне към Гарет, но нещо привлече погледа й: полицата с няколко зеленчукови консерви „Чичо Джон“. Тя се приближи до тях като сомнамбул и взе една. Загледа картинката на етикета — весел рус фермер с тъмен гащеризон и бяла риза.

— Всичко си измислил — прошепна тя на Гарет. Вдигна консервата: — Няма никакъв мъж. Излъгал си ме.

Гарет пристъпи напред и с бързината на скакалец смъкна белезниците от колана на червенокосата и ги щракна около китките й.

— Съжалявам, Амелия — каза той, — но ако ти бях казал истината, нямаше да ме освободиш. Нямаше друг начин. Трябваше да се върна за Мери Бет.

36.

Линкълн Райм трескаво разглеждаше списъка с уликите.

„Какво, по дяволите, прави този хроматограф толкова време?“

Джим Бел и Мейсън Жермен седяха мълчаливо. Люси се беше обадила да съобщи, че са загубили следата и чакат на няколко километра северно от фургона — квадрант В-5 на картата.

Хроматографът бръмчеше, всички чакаха резултатите.

Дългото мълчание най-после бе прекъснато от гласа на Бен Кър:

— Знаеш ли как ме наричат? Сигурно вече си се досетил.

Райм го погледна въпросително.

— Биг Бен — обясни зоологът, — на големия часовник в центъра на Лондон.

— Не се бях сетил. В училище ли ти викаха така?

— В гимназията. Като бях на шестнайсет, бях метър и деветдесет висок и тежах сто килограма. Много ми се присмиваха. Винаги съм се срамувал от външния си вид. Затова може би реагирах малко странно, като те видях за пръв път.

— Другите момчета сигурно много са те тормозили — отбеляза Райм, без да показва дали приема, или отхвърля извинението.

— И още как. Докато не пораснах. После взех първо място по борба за юноши и нокаутирах Дарил Тенисън за три секунди. Доста повече време му трябваше, за да се съвземе.

— Аз бягах много от часовете по физическо — призна Райм. — Фалшифицирах извинителни бележки от името на лекаря и родителите си, доста се бях ошлайфал. Вместо това ходех в химическата лаборатория.

— Сериозно?

— Поне два пъти седмично.

— И си правил експерименти?

— Четях много, играех си с апаратите… Няколко пъти водих и Соня Мецгер.

Том и Бен се засмяха.

Споменаването на Соня, първата му приятелка, го накара отново да се замисли за Амелия Сакс.

— Готово — обяви Бен.

Мониторът на апарата просветна и показа хроматографския профил на пробата, която Райм бе поискал от Джим Бел. Едрият младеж кимна:

— Ето: петдесет и пет процентен алкохол, вода, много минерални соли. Има следи от формалдехид, фенол, фруктоза, декстроза и целулоза.

— Това ми стига — каза Райм.

Помисли си: „Рибата може да е на сухо, но май са й пораснали бели дробове.“

— Допуснах грешка — обяви той. — Голяма грешка. Предположих, че маята е от воденицата, не от затвора на Мери Бет. В коя воденица обаче има мая? Само хлебарниците я използват. Значи… — той вдигна вежди и погледна Бел — е от някое място, където правят това.

Кимна към една бутилка на масата. Беше накарал Бел да я донесе от мазето на шерифството. Когато полицаите освобождаваха кабинета, за да го оборудват като лаборатория, бе видял един от тях да изнася няколко бутилки от нектар. Вътре имаше домашно уиски.

— Захарта и маята се слагат за закваска — обясни криминологът. — А целулозата в тази проба вероятно е от хартиените филтри, които, предполагам, се използват за прецеждане на уискито.

— Да — потвърди Бел, — повечето хора, които варят незаконно уиски, използват филтри за кафе.

— Точно като влакната от дрехите на Гарет. А декстрозата и захарозата са сложни въглехидрати от плодовете. От плодовия сок, който е останал в бутилката, преди да налеят уискито. Бен каза, че бил стипчив, като сок от френско грозде. Нали тези бутилки се използват най-често за наливане на уискито, а, Джим?

— Да, нектар „Оушън спрей“.

— Значи Гарет държи Мери Бет в някоя барака, в която се е правило нелегално уиски, вероятно изоставена след акцията.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)