13-те светини [bg]

Мейсън кимна и се ухили. Той седеше в задната част на сцената под тентата. Ако завалеше, Падраиг и Маура, който бе солист, щяха да се намокрят, но той щеше да остане сух.

Тълпата нетърпеливо подсвиркваше, някои хора обръщаха глави назад, за да хвърлят око на събиращите се буреносни облаци, докато Падраиг вдигаше китарата. Чу се пращене, което заглуши напълно поздрава на Маура на ирландски. Китаристът пристъпи напред към микрофона и повтори поздравлението на старателно репетиран уелски. Разнесоха се подсвирвания и одобрителни викове, а някакво куче започна да вие в далечината.

— Бихме искали да ви приветстваме с „добре дошли“… — започна той и в този миг една светкавица го удари право в главата и мина надолу по тялото му.

Страховитата електрическа сила разкъса тялото му, свари плътта му и тя избухна, разпръсквайки късчета сварено месо върху първия ред зрители, а китарата се взриви и стече в локва разтопен метал. Електрическото напрежение шуртеше през енергийната мрежа и радиоговорителите изригнаха в кълба от пламъци, а нажежени до червено въглени се завъртяха и изхвърчаха към тълпата. Електрическите кабели по цялата сцена лумнаха.

Зрителите най-отпред пищяха, но виковете им бяха погрешно схванати от онези, които стояха отзад, и не виждаха ясно какво става. Те започнаха да надават одобрителни викове и аплодисменти за работата на пиротехниците.

Ударът на втора светкавица затанцува над металния комплект барабани и се заби в обсипания с кабари кожен колан на Мейсън, като го стопи и залепи за тялото му. Той се катурна назад в тежката черна завеса с логото на келтския фестивал. Завесата се усука около тялото му и в същия миг избухна в пламъци. Мейсън беше още жив и писъците му се загубиха в грохота от цяла серия взривове на мълнии, които се стовариха и сякаш накъдриха полето, докато изтребваха напосоки хората, а синьо-бели кълбета светлина танцуваха върху металните столове и маси.

Посред внезапно падналия мрак светкавиците просветваха в необичайно наситено бяло и заслепяваха хората. Тълпата хукна в паника. В този момент небесата се отвориха и започна да се излива плътен, почти твърд пороен дъжд, част от който бе зареден с електричество и който за секунда обърна полето на тресавище.

Тристагодишният дъб се сцепи по средата и погреба двадесетина души под клоните си. Сергията за сребърна бижутерия избухна и парчета нагрят до червено метал засвистяха из тълпата. Една светкавица се заби право в будката за фалафел, газовата бутилка вътре се взриви и избухна в огромно кълбо от пламъци, което изпускаше дълги ивици мас и нагорещена мазнина във всички посоки.

Онези, които паднаха на земята, бяха стъпкани от бягащите хора.