Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

— Кат, какво направи? — попита Влад с груб глас. Той не можеше да спре да гледа ръцете ми. Пламъците бяха замрели, което предположих, че Пазителите оценяваха, тъй като ме държаха за ръцете.

— Боунс добре ли е? — попитах, игнорирайки това. Странно спокойствие се разстла върху мен. Нямах намерение да изпратя тази смъртоносна огнена топка към главата на Грегор, но и не съжалявах за това. Дори ако не бях спасила Боунс в този момент, по този начин, нямаше да отнеме дълго, докато се присъединя към него, а убийството на Грегор значеше свобода за майка ми. Имаше далеч не толкова ценни неща, за които да умреш.

Менчерес изглеждаше толкова зашеметен, колкото и Влад. Той наистина трябва да бе загубил виденията си за бъдещето, тъй като изражението му казваше, че никога не си бе представял, че нещата ще се завъртят по този начин.

Майка ми си проправи път през тълпата. Погледът й все още беше осветен в зелено и тя удари силно с юмрук първия Пазител, с когото влезе в контакт.

— Махни си ръцете от дъщеря ми! — извика тя.

— Влад — казах аз, — моля…

Лицето му стана безизразно и той кимна веднъж. После сграбчи майка ми, държейки я срещу гърдите си в хватка, която никога не би могла да разбие. Усмихнах му се благодарно, знаейки, че се бе съгласил да я защити за повече от просто този момент.

— Ти си добър приятел — казах.

Това беше всичко, което успях да кажа. Един от Пазителите стисна ръка около гърлото ми, спирайки опита ми за прощални думи към майка ми, и бях извлечена към сечището. Русата Пазителка беше вече готова в средата, с един дълъг сребърен нож в ръка.

Бързо изпълняваха наказанията, нали?, помислих, събирайки кураж. Не можех да се накарам да погледна мястото, където хората се бяха събрали около Боунс. Ако беше жив, не исках да види това. Надявах се, че Пазителите ще са наистина бързи и това ще приключи преди Боунс дори да осъзнае какво се беше случило.

— Спрете.

Разпознах дрезгавия глас на Боунс и сърцето ми подскочи. Той беше жив. Моля ви, нека бъде бързо, и, о, Господи, не му позволявай да види.

— Тя наруши закона — отсече русата Пазителка. Тя ме сграбчи, рязко дръпвайки главата ми назад, дори когато Боунс се олюля в полезрението ми.

Срещнах погледа му, опитвайки се да му кажа в този краткотраен миг, че го обичах и не бях изплашена, когато последвалите му думи накараха Пазителката да спре.

— Грегор мамеше.

Пазителката ме пусна толкова внезапно, че паднах. Боунс повече не погледна към мен. Цялото му внимание беше върху жената, която крачеше към него.

— Ако лъжеш, ще се присъединиш към нея в смъртта — изсъска тя.

Боунс посочи корема си, където нещо странно, тъмно, навито спираловидно беше видимо в плътта му дори под кървавите петна.

— Течно сребро — каза Боунс. Той извади ножа на Грегор. — Някъде в това е инжекциона. Грегор ме отрови с това последно пробождане, за да бъда по-бавен и по-слаб, докато се бия с него. Вероятно никой нямаше да знае какво е направил той щом бях съсухрен.

Значи това обясняваше агонията, която чувствах от Боунс — тя е била от среброто, разливащото се във вените му от това единствено, коварно пробождане. Знаех, че болката беше твърде изтощителна, за да бъде причинена от нормална рана. Колко привично за Грегор да мами по такъв долен начин щом бе осъзнал, че не можеше да победи Боунс в честна битка.

Пазителката взе ножа, разглеждайки го внимателно. Тя го стисна от всеки ъгъл и когато палецът й натисна самият края на дръжката, блещукаща течност се плъзна по протежението на острието.

— Умно — промърмори тя. Тогава погледът й стана по-твърд, когато погледна към мен. — Нямаше начин тя да знае за това. По този начин нейното наказание е същото за намесата.

— Знаех.

Главата на Пазителката се завъртя към мен.

— Почувствах среброто да изгаря Боунс отвътре — продължих. — Ние сме свързани, тъй като е мой създател, както и мой съпруг. Така разбрах.

Луциус закрачи към мен.

— Той не е твой съпруг, Грегор е!

Боунс повдигна вежди в посока на тялото на Грегор.

— Тя има само един съпруг сега, нали?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?