![Вековен дъжд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/5/vekoven-dzhd-bg-download.jpg)
Вековен дъжд [bg]
- Автор: Рейнольдс Аластер
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
- ISBN: 9789547613249
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вековен дъжд [bg]». Краткое содержание книги:
Разследването на Оже преплита класическата космическа опера в края на XXIII век и неповторимата атмосфера на ноар детективски роман, разположен в Париж от средата на XX век, като резултатът е една екстравагантна смесица от стилове и персонажи. Плътният и увлекателен стил на Рейнолдс вдъхва на написаното типичните за неговите книги дълбочина, живот и индивидуалност, отново доказвайки мястото му сред майсторите на жанра.
Знаеха, че Сюзан Уайт е по следите на нещо. Просто не бяха пожелали да кажат на Оже какво, за да не я изплашат. Беше постъпила глупаво, че не зададе повече въпроси за естеството на документите, преди да се съгласи да ги върне. Калискан и хората му бяха разчитали точно на това — че ще се хване за всяка сламка, за да избегне дисциплинарния трибунал. Вероятно още в началото им бе станало ясно, че няма да се замисли по-сериозно върху главната цел на операцията. Фактът, че се бяха оказали прави, че по толкова нелеп начин бе играла по свирката им, я караше да се чувства двойно по-глупаво.
— Верити — укори се тя. — Глупаво, глупаво момиче.
Поклати глава и отново насочи вниманието си към документите.
— Знаела си какво означава всичко това — продължи на глас, обръщайки се към въображаемото присъствие на Сюзан Уайт. Представяше си я наведена като самата нея над покривката от безобидни листове хартия. — Знаела си какво означава всичко това и ти е било известно, че заради него можеш да изгубиш живота си.
Оже се пресегна и взе най-голямата от картите. Чак сега й обръщаше по-специално внимание. Защо се бе озовала в колекцията, след като съвсем същите карти можеха да бъдат купени във всяка вестникарска будка на улицата? Почти идентична на нея имаше и сред картите, които Уайт вече беше прехвърлила през портала.
Тя я разгърна върху останалите документи, като внимаваше да не ги размести. Сега през половината легло лежеше политическа карта на Европа, върху която с тъмносиньо мастило бяха разчертани линии. Оже опита мастилото с нокът, също като Флойд, за да се увери, че не е част от печата. Линиите оформяха голяма буква „L“, чието ляво рамо се протягаше от Париж до Берлин, а другото от Париж до Милано. Трите града също бяха очертани с кръгове, а над линиите със ситни цифри бе отбелязано — Оже беше сигурна — разстоянието между тях в километри. Отвъд очевидното обаче, значението на всичко това си оставаше загадка. Какво толкова важно имаше в разстоянието между тези градове, че се налагаше картата да бъде изнесена от 32 на всяка цена, след като същата информация така или иначе вече беше налична в архивите у дома?
Оже сгъна картата, като внимаваше да не измачка тънката хартия, на която беше отпечатана. Докато я връщаше сред останалите документи, вниманието й бе привлечено от билет за влак. Беше за спален вагон до Берлин и бе закупен малко преди Сюзан Уайт да умре, но датата за отпътуване се падаше след смъртта й.
Тя плъзна поглед през останалите документи, търсейки връзката с Германия или Италия. Не след дълго очите й се спряха върху официално на вид писмо от промишлен концерн, развиващ дейността си в покрайнините на Берлин. Писмото беше отпечатано на качествена хартия с алена рекламна заглавка. Прясно инсталираният й немски впи зъби в текста и започна да го обработва с машинна експедитивност.
Беше отговор на по-ранно писмо — очевидно част от далеч по-обстойна кореспонденция, — касаещо поръчка на специализирано оборудване. От онова, което успяваше да сглоби от откъслечните данни, се разбираше, че договорът е включвал изливането на три големи метални сфери в леярни „Каспар“, Берлин. Писмото също така споменаваше за транспортирането и монтажа на алуминиевите сфери в Берлин, Париж и Милано заедно с прилежащите им части. Фактът, че сферите бяха големи и тежки се подчертаваше от вниманието, което се отделяше на доставката им. Операцията изискваше специална подготовка и явно не бяха намерили начин да ги транспортират по въздух, дори и като се вземеха предвид разстоянията, за които ставаше дума. В писмото се говореше за неизбежните трудности и повреди, както и че според инструкциите на „скулптора“, това щяло да се отрази на крайната цена.
„Метални сфери. Това пък какво общо имаше?“ — запита се тя.
Оже зарови из останалите документи, търсейки нещо допълнително около немския договор. Почти веднага се натъкна на внимателно нарисувана скица на сфера, окачена върху здрава лебедка с помощта на деликатни на вид тънки жици. Беше означен и диаметърът на сферата — три метра.
В този момент й се искаше да имаше достъп до историческите архиви на 31. Макар да не бяха изчерпателни, все пак щяха да й подскажат дали сферичните обекти бяха част от времевата линия на тяхната Земя. Може би някой амбициозен скулптор наистина беше поръчал изработката на подобни алуминиеви сфери, а Сюзан Уайт просто си бе извадила погрешните заключения. Оже нямаше как да разчита на това, но една такава невинна подробност можеше и да е преживяла Забравянето.