Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Джони знаеше, че са под наблюдение. Никой враг не можеше да има монопол върху това. Бяха преместили основната самолетна база и командването в Корнуол. Част от въоръжението им беше тук. Дванайсет самолета обикаляха земното кълбо и на всеки няколко часа прелитаха над мината в Америка. Регистрираха и предметите в орбита, макар не толкова добре, защото разузнавателните самолети бяха предназначени предимно за наблюдение по повърхността на земята. Не, никой от потенциалните им врагове не можеше да има монопол. Сухопътните защитни сили също бяха нащрек. Но Джони прекрасно знаеше, че защитата им е крайно недостатъчна.
Тази нощ изобщо не можа да заспи. Данълдин закъсняваше с първите записи на дейността на Търл и Джони дори не знаеше ще станат ли изобщо записи. Изключено бе да си разменят информация по радиото. Тъй че Джони бе в пълно затъмнение.
Най-после не издържа да лежи, стана и започна да крачи из стаята. След това реши да излезе от лагера. Горещо, влажно. Долу от езерото се чуваше рев на лъв. Небето бе захлупило земята. Внезапно го обхвана желание да вдъхне малко студен въздух и да погледа звездите.
Наблизо имаше два бойни самолета, готови да излетят, ако е необходимо, но те бяха нужни за защита. Старата находка на Стормълонг също бе под ръка, тъмнозелена на светлината от лампите в лагера. Импулсивно, искайки да се откъсне от непрестанните си мисли, Джони отиде до дежурния офицер, съобщи му къде отива и взе маска и летателен костюм.
Наистина пултът за управление бе малко стар. Копчетата за летателен баланс бяха по-големи и на друго място. Имаше и други разлики, но какво толкова? Облече защитна жилетка, завърза се и затвори плътно прозорците. Издигна нагоре старата трошка.
Мина през облаците и звездите се показаха. Джони винаги летеше с огромно удоволствие. Още от първия ден, когато се издигна във въздуха, до ден днешен продължаваше да изпитва радост и очарование. Черно небе и ярки звезди, половин луна, покрити със сняг върхове, подаващи се над завесата от облаци. Джони усети как част от напрежението му изчезва.
Просто се наслаждаваше на полета. Определено тук бе по-хладно.
По навик включи екраните. Чу се сигнал! Погледна екрана, за да види какво става. В орбита трябваше да има четири обекта. Само че бяха ПЕТ! Нов обект се приближаваше до първите четири, които бяха по-ярки и по-стабилни от звездите. На около четиристотин мили отгоре.
Последното нещо, което му минаваше през ума, бе да се качи горе да ги „посети“. Не познаваше корабите им, нито пък познаваше достатъчно своя. Нямаше подкрепа. Пък дори тази находка от древността да можеше да долети до Луната и обратно, не, благодаря, нямаше нужда от подобни експерименти.
Но може би поне ще успее да направи по-добри снимки. Снимките на Сторми бяха правени през деня и не бяха много ясни заради ултравиолетовите лъчи. Издигна самолета на височина двеста мили и се зае да приготви записващите устройства.
Какво беше това? Лъч от новия, петия кораб? Да. Още един? Да не би да стреляха по него?
Приготви се за отбрана, но изведнъж видя как върху петия кораб се изсипа буря от лъчи, изстреляни от един от четирите кораба. Хей! Петият кораб обстрелва един от първите четири и той отвръща на огъня!
Бързо натисна няколко копчета и скъси разстоянието до около сто и петдесет мили. Бе толкова съсредоточен върху записващите устройства, че не разбра как бе започнал да стреля по корабите с максимална свръхзвукова скорост.
Невероятно! Петият кораб и един от другите четири бяха улучени. Изскочиха синьо зелени потоци светлина с червено по средата. От ударите се появиха оранжеви отблясъци.
Изведнъж осъзна, че стават заплашително големи на екраните му. На едно психлоско цифрово устройство цифрите се сменяха с шеметна бързина в съответствие със скъсяващата се дистанция. Седемдесет и пет мили.
Натисна копчето за смяна на посоката и стрелбата спря отведнъж.
Джони поведе съборетината в пълен ход надолу и се измъкна оттам. Не такава война искаше. Дори не знаеше, че има работещи оръдия.
На около сто мили над земята намали скоростта. Като падна до петдесет мили, продължи да лети хоризонтално.
Погледна назад. Вече не стреляха. Просто си седяха горе. Петият явно се бе примирил с присъствието на другите.
Джони поклати глава. Никак не му бе времето да върши щури и безразсъдни неща. Беше направил точно това, което забрани на Сторми — беше отишъл на посещение.
Самолетът се бе загрял от триенето с въздуха. По принцип това не би трябвало да му влияе, но се загря, а Джони бе излязъл за глътка студен въздух. Ако бе възнамерявал наистина да ходи горе, щеше просто да се качи на обикновен боен самолет и да провери дали уплътнителите му са здрави. И щеше непременно да провери дали оръдията му са заредени и работят. Сър Робърт не би се гордял с него.