Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Елънд бавно вдигна глава.
— Напредък?
— Ами да — отвърна Вин. — Сейзед беше прав. Вие наистина плашите хората и те не идват да ме канят. За една млада дама ще е истинска катастрофа, ако остане сама само защото на масата й е седнал човек, който пропъжда всички останали.
— Затова ли… — почна Елънд.
— Затова му казах, че сте тук, за да ме представите в двора. Нещо като мой… по-голям брат.
— По-голям брат? — повтори Елънд и смръщи вежди.
— Много по-голям — кимна тя и се засмя. — Искам да кажа, че сигурно сте два пъти по-възрастен от мен.
— Два пъти… Валет, аз съм на двайсет и една. Освен ако не сте някоя рано съзряла десетгодишна девойка, няма как да съм „два пъти по-възрастен“.
— Никога не ме е бивало в смятането — отвърна тя нехайно.
Елънд въздъхна и завъртя очи. Недалеч от тях лорд Лийс разговаряше с приятелите си и от време на време кимаше към Вин и Елънд. Ако имаше късмет, скоро щеше да я покани някой друг.
— Познавате ли лейди Шан? — попита тя, докато чакаше.
Елънд вдигна глава учудено и я погледна.
— Шан Елариел?
— Предполагам — рече Вин. — Коя е тя?
Елънд отново забоде нос в книгата.
— Никоя, която да заслужава да я обсъждаме.
Вин повдигна вежди.
— Елънд, може да съм нова в двора, но надушвам неискреността на подобни коментари.
— Ами… — Той се поколеба. — Май съм сгоден с нея.
— Имате годеница? — попита тя с нарастващо раздразнение.
— Не съм съвсем сигурен. От около година не сме предприемали нищо по въпроса. Всички сигурно вече са забравили.
„Ама че работа“ — помисли си Вин.
Миг по-късно към тях се приближи един от приятелите на Лийс, покани я и Вин прие с радост, доволна, че ще се отърве за малко от компанията на Венчър. Докато вървеше към дансинга, се извърна и видя, че той я наблюдава над ръба на книгата. Веднага обаче се скри зад нея и се направи на безразличен.
Вин се отпусна на стола и овладя желанието да си събуе обувките и да си масажира краката — подозираше, че това няма да е типична за знатна дама постъпка. Лекичко разпали мед, сетне и малко пютриум, за да подсили тялото си и да прогони умората.
Остави ги постепенно да угаснат. Келсайър я бе уверил, че докато гори мед, не може да бъде засечена от друг аломант. Тя обаче не беше съвсем сигурна. С разпаления пютриум реакциите й бяха твърде бързи, тялото й — прекалено силно. Опасяваше се, че някой внимателен наблюдател може да забележи подобна нелогичност независимо дали е аломант, или не.
Умората й се върна веднага щом пютриумът изгасна. Напоследък се опитваше да отвикне от честата му употреба. Раната вече я болеше само когато се извиваше силно и тя искаше да се възстанови, като разчита предимно на собствените си сили.
В известен смисъл умората й тази вечер беше полезна — беше резултат от интензивно танцуване. Сега, когато гледаха на Елънд като на неин опекун, вместо като на ухажор, младите мъже не се страхуваха да я канят на танци. И обезпокоена да не обиди някого с отказа си, Вин приемаше всяка покана. Преди няколко месеца би се разсмяла, ако някой и кажеше, че може да се изтощи от танци. Но плюските по ходилата и уморените й крака бяха само част от изпитанието. Усилието да запомни всички имена — да не говорим за съдържанието на разговорите с партньорите — изтощаваше ума й.
„Добре, че Сейзед е помислил за ниските обувки“ — помисли си тя с въздишка и отпи от чашата леденостуден плодов сок. Терисецът още не се беше върнал от вечеря. Странно, но Елънд също го нямаше на масата — макар че книгите му продължаваха да са разхвърляни върху нея.
Вин ги огледа. Може би ако се престореше, че чете, младежите щяха да я оставят на мира за известно време. Тя се огледа за подходяща книга. Тази, която я интересуваше най-много — малкият, подвързан с кожа бележник на Елънд, — я нямаше.
Ето защо тя взе един дебел син том и го отвори. Избра го заради едрия шрифт — нима хартията бе толкова скъпа, че писарите трябваше да сбиват редовете един в друг, за да пестят материал? Въздъхна.
„Не мога да повярвам, че хората четат толкова дебели книги“. Тази например щеше да й отнеме много, наистина много дни. Рийн я бе научил да чете, за да може да разчита договори, бележки и може би да се преструва на благородница. Но обучението й едва ли щеше да помогне, когато ставаше дума за толкова дълъг текст.
„Исторически приложения на имперския политически принцип“, пишеше на първата страница. Отделните глави носеха названия като „Програма за управление през пети век“ и „Създаването на скаа плантации“. Тя прелисти книгата до края, надяваше се там да открие нещо по-интересно. Отвори на последната глава озаглавена „Настоящо политическо устройство“ и зачете.