Кукловодът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кукловодът». Краткое содержание книги:
За да се справи с купищата следствени материали, предоставени от обвинението, той наема дъщерята на руски емигранти Катрина Мазорски, която прилича на пънкарка, но се оказва отлична юристка и незаменима помощничка.
В процеса на търсене на доказателства, които да спасят клиента им от смъртното наказание, двамата попадат на невероятен заговор, в който генерал Морисън е само неволна пионка. Следите минават през коридорите на властта в Белия дом и заседателните зали на Кремъл, за да ги отведат до човека, насочвал и управлявал световната политика в продължение на десетилетия — Кукловода.
Книгата му предизвикала поредица от разследвания в Капитолия и принудила американския президент да разреши използването на подслушвателни устройства, за да се опита да открие източниците на Мартин. Когато от ФБР го разпитвали, той твърдо застанал зад правата си според Първата поправка към Конституцията на САЩ.
Втората му книга била описание на тайната война на САЩ във Виетнам и Камбоджа и отново била изтъкната от критиците като точен вътрешен поглед към операции, които никога не трябвало да излизат на бял свят. Този път неизбежните разследвания от Конгреса довели до голям брой уволнения в ЦРУ предимно на оперативни работници, имената на които били публикувани в книгата, така че вече не ставали за никакви операции под прикритие.
Последният бестселър на Мартин се занимаваше с контрола върху въоръжаването и в него авторът изследваше дълбоките противоречия в американските научни среди и армията и описваше генералитета като сбирщина от войнстващи неандерталци, склонни към мръсни номера спрямо хуманистите алтруисти, които се опитваха да ги озаптят; освен това твърдеше, че по-миролюбиво настроените военни в Русия не получават възможност за изява, притискани от политиката на американските хардлайнери, и по този начин светът никога няма да стане по-добро място.
Не се беше женил. Майка му починала през 1989-а, а баща му през 1995-а, като му оставил цяло състояние. Беше преподавал в пет-шест университета и беше асоцииран член на десет-петнайсет престижни института и организации, тоест действителен представител на голямото добрутро.
Всичко това неумолимо водеше към големия въпрос: защо Милт Мартин би предал страната си? Беше богат. Беше невероятно популярен, уважаван и приет навсякъде. Аз го познавах лично и ми се видя свестен човек, лишен от агресията и задушаващата амбиция на някои други хора — като собствения ми клиент например. Защо тогава?
Обадих се на рецепцията и поръчах кола под наем на сметката на стаята. Двамата с Катрина си взехме чантите и слязохме във фоайето да я изчакаме. До покрайнините на Ню Йорк се стигаше за пет часа, а ние трябваше да пристигнем в центъра на Манхатън до осем сутринта. Ако карахме бързо, щяхме да успеем.
34
Оказа се, че не е имало нужда да бързаме. Черната лимузина на Мартин спря пред главния вход на Дружеството за международни връзки едва в десет сутринта. Изглежда, Мартин спазваше работното време на банкерите.
Излезе от лимузината, като носеше кожено куфарче за петстотин долара и шлифер от „Бърбъри“, но първо се показа забележителният му нос. Обърна се, пъхна глава обратно в колата и каза на шофьора по кое време да го вземе, после се завъртя и уверено тръгна по няколкото стълби към сградата: господин Голямото добрутро, който идваше за още един работен ден в мелницата за пари.
В този момент един тип, който небрежно се подпираше на стената на сградата, се изправи енергично и тръгна срещу него. Мартин разсеяно огледа човека, но не му обърна внимание, пък и нямаше как да ме познае с изрусена коса, очила, джинси и обемисто яке.
Най-важното в едно отвличане е бързината. Тайната е в елемента на изненадата: трябва да шокираш жертвата, да не я оставиш да извика, да не й дадеш време да реагира.
В мига, в който се разминахме, забих пръстите на дясната си ръка в гърлото му. Той не го очакваше, но ударът и без това беше прекалено бърз за защита. Уж спокойно си вървеше към входа, а на следващата секунда гърлото му вече гореше и той не можеше да диша.
Мартин се сгърчи и аз, като един добър самарянин, се наведох и обхванах раменете му с ръка, за да му помогна. Действието се развиваше в Ню Йорк, така че малцината минувачи по тротоара не ни обърнаха внимание. Катрина беше паркирала колата ни надолу по улицата, но вече пристигаше пред входа на сградата със свистящи гуми.
Носеше руса перука, фалшиви мустаци и големи очила с черни рамки и изглеждаше като пълен идиот, но маскировката действаше. Освен това се бях сетил да открадна номера от една паркирана кола, в случай че някой ни видеше и решеше да съобщи за отвличането в полицията.
Мартин отчаяно се опитваше да се отскубне от мен, а аз му обяснявах с ненужно висок глас: