Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевики » Корабът на чумата
Корабът на чумата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Корабът на чумата

Электронная книга - «Корабът на чумата». Краткое содержание книги:

В поредица от романи Клайв Къслър разказва за приключенията на „Орегон“, потаен кораб, напълно рухнал отвън, но обзаведен с последните оръжия, техника и разузнавателно оборудване. Управляван от екстравагантния еднокрак Хуан Кабрило и екипаж от бивши военни и шпиони, корабът е частно предприятие, предоставяно на всяка правителствена агенция, която може да си го позволи. Екипажът тъкмо е приключил строго поверителна мисия срещу Иран в Персийския залив, когато се натъква на пътнически параход, изоставен в морето. Стотици трупове лежат на палубата му, а когато Кабрило се опитва да разбере какво е станало, експлозия унищожава кораба. Едва успял да спаси собствения си живот и живота на единствената оцеляла пътничка, Кабрило се озовава хвърлен в опасна загадка. Изправя се срещу култ, който крои чудовищен план за унищожението на човечеството… план, който може би е прекалено късно да бъде спрян.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 162
Перейти на страницу:

— Историята на Ноевия ковчег?

— Може и да не знаеш това, но епичната история на Гилгамеш, разчетена от клинописи от английски аматьор през деветнадесети век, разказва за потоп хиляда години, преди той да се появи в еврейските текстове. Много култури по света имат легенди за потопа. Антрополозите вярват, че тъй като човешката цивилизация се е развила в крайбрежните райони и до големи реки, заплахата от страшни наводнения е била използвана от крале и жреци, за да държат хората в подчинение — започна Ерик, като нагласи очилата си.

— Според мен вълните цунами са в основата на много от тези истории. Без писменост историите били предавани от уста на уста и обикновено украсявани, така че след едно-две поколения не ставало дума само за гигантска вълна, помела селата, а за световен потоп. Всъщност…

Кабрило го прекъсна.

— Запази лекцията за по-късно. Засега ми разкажи онова, което откри.

— О, разбира се. Съжалявам. Историята започва с наводнение, но не с внезапно надигане на вода или силен дъжд. Надписите по плочите разказват как водата в морето, до което живеели, се надигала с около тридесет сантиметра на ден. Близките селца се изнесли в по-високи земи. Нашите хора повярвали, че приливът никога няма да спре, и решили, че единственият начин да оцелеят е да построят огромна лодка. По никакъв начин не е била толкова голяма, колкото Ноевия ковчег, описан в библията. Просто не са разполагали с подобна технология.

— Значи не говорим за Ной?

— Не, макар че сходствата са зашеметяващи, а и е възможно хората, които са описали случката, да са дали основата на ръкописа за Гилгамеш и библейската история.

— За кои времена говорим?

— Пет хиляди и петстотин години преди Христа.

— Това звучи доста точно.

— Да, защото има физически доказателства за потоп точно както е описан на плочите. Случил се е, когато земната дига до днешния Босфор се сринала и наводнила това, което дотогава било вътрешно море, двеста метра по-ниско от Средиземно море. Сега наричаме този район Черно море. Морските археолози потвърждават, че по древните му брегове живеели хора. Била нужна цяла година, за да се напълни морският басейн, и те преценяват, че в сравнение с водопадите, получили се в Босфора, Ниагара би изглеждал като нежно поточе.

Кабрило се впечатли.

— Нямах представа.

— Това бе потвърдено едва през последните няколко години. Говореше се много, че в тази катастрофа е произходът на историята за библейския потоп, но учените и теолозите не са съгласни с хипотезата.

— Изглежда, че спорът още не е приключил, като се има предвид какво открихме — прекъсна го Хуан, когато внезапно се сети нещо. — Писмеността, която открихме, произхожда от Месопотамия и Шумер, а не от Черно море.

— Както вече казах, това е много ранна форма на писменост и вероятно е била донесена на юг от хората, напуснали района на Черно море, и заимствана от другите цивилизации. Повярвай ми, председателю, плочите, които намери, ще променят фундаментално схващанията ни за древната история.

— Вярвам ти. Продължавай.

— Добре. Значи хората от крайбрежието сметнали, че надигането на водата никога няма да спре. Както казах, изминала цяла година до изравняването на наводнението с морското ниво, така че разбирам как са стигнали до подобен извод. Освен това са написали, че подир многото бегълци се разпространили безброй болести.

Доктор Хъксли го прекъсна.

— Същото виждаме и днес в районите с бегълци — дизентерия, тиф и холера.

Ерик продължи разказа си.

— Вместо да се присъединят към масовото бягство, те срутили сградите в едно-две селища, за да построят лодка, достатъчно голяма да побере четиристотин души. Не споменават размерите й, но казват, че дървеният корпус бил облепен със смола, а после облечен в медена обшивка. Това се случило в самото начало на медната ера, така че районът трябва да е бил доста богат, за да имат достатъчно метал да покрият корпуса на кораб с такъв размер. Качили на него говеда, прасета, кози, овци, пилета и достатъчно фураж, който да ги изхрани в продължение поне на месец.

— Според мен корабът им е трябвало да бъде поне сто метра дълъг, за да побере всичко това — обади се Хуан.

— Компютърът е съгласен с теб. Неговата преценка бе сто и шест метра. Вероятно е имал три палуби, като животните са били на най-долната, запасите — в средата, а хората на най-горната.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 162
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)