Смела любов

Тогава Деър положи малките, ледени пръсти на Тиа в голямата, загоряла ръка на Бен и се скри някъде. Остатъкът от кратката церемония мина като в мъгла. Бен предположи, че е отговорил както трябва и когато трябва, както и Тиа, защото скоро свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга и му даде позволение да целуне булката. Не му беше трудно да разбере какво се очаква от него, защото привлече Тиа в прегръдките си и я целуна с такъв ентусиазъм, че гостите заръкопляскаха. Засрамен, той прекъсна целувката, но отказа да пусне тънката талия на Тиа, докато гостите се тълпяха наоколо и им честитяха от сърце.

Приемът като че ли нямаше край. Всички се забавляваха толкова добре, че никой не изглеждаше склонен да си тръгне. Церемонията се беше състояла по обед и към седем часа Бен вече нямаше търпение да остане насаме с невестата си. Беше казал да занесат в спалнята им бутилка вино и лека вечеря, след като всички си отидат. Робин и Кейт с децата смятаха да придружат Деър и Кейси и да прекарат няколко дни у тях, преди да се върнат в собствената си процъфтяваща ферма в Батхърст. По време на продължителния им престой в Парамата присъдата на Големия Джон беше отменена и двамата с Лизи бяха изразили желанието си да се оженят в Батхърст, където смятаха да се установят.

— Повече не издържам, скъпа — каза Бен, докато отвеждаше Тиа към един усамотен ъгъл в стаята. — Искам да останем насаме.

— И аз искам да остана сама с тебе, но не можем да изоставим гостите.

— Да се обзаложим ли? Хайде.

Той я хвана за ръката и я дръпна през тълпата право към стълбите.

— Толкова скоро ли ни изоставяш, братче?

В гласа на Деър се долавяше едва потискан смях.

— По дяволите! — изсъска Бен под нос.

Деър умееше да привлече вниманието към тях. Заставяйки се да се усмихне, той се обърна към гостите:

— Моля, чувствайте се като у дома си. Ние със съпругата ми ще се оттеглим.

— Бен! — изпъшка Тиа и лицето й пламна. — Какво ще си помислят?

— Ще си помислят, че нямам търпение да остана насаме със съпругата си, и няма да сгрешат. Искам те сега, гола, в ръцете ми, в леглото ми.

Последните му думи бяха само за нейните уши, но не бе трудно да се отгатне значението им, защото пламналото лице на Тиа безмълвно свидетелстваше за нетърпеливата му страст.

— Лека нощ, братче — каза Деър, вдигайки чашата си към тях. — Погрижи се за прелестната си съпруга, аз ще се погрижа за гостите ти.

Посред смях и добродушни закачки Бен и Тиа избягаха на горния етаж в уединението на стаята си. Лицето на Тиа все още пламтеше, когато Бен затвори и заключи вратата.

— Не им вярвам — каза той, подпирайки един стол под дръжката на вратата. — Деър и Робин имат доста превратно чувство за хумор.

— Това беше ужасно грубо — изрече Тиа и се изчерви.

Не знаеше как да действа като съпруга, усещането още беше твърде ново. Бен се ухили.

— Пада им се, защото не си тръгнаха, когато трябваше. Остави ги, скъпа и се съсредоточи върху съпруга си. Сега за първи път ще се любя със собствена съпруга.

— Бен! — изпъшка Тиа ужасена. — Непоносим си!