Вкусът на греха

— Че ще те изгоня от дома си? — засмя се Синджън. — Никога не съм имал подобно намерение.

— Няма да се оставя смирено да ме натупаш — пошегува се Кристи.

Той се подсмихна.

— Не се и съмнявам, затова и никога не съм мислил да те натупам. Да вдигна ръка на моята свирепа Кристи! Ще се задоволя с любовта ти. — Притегли я в прегръдките си, а устните му дразнеха ухото й. — Да направим ли едно братче или сестричка на Нийл?

— Може да отнеме доста време.

— Имам всичкото време на света. Ако лорд Грях ще се оттегля, трябва да практикува често уменията си, за да не стане досаден.

— Ти никога не си ми бил досаден, Синджън. Само не преставай да ме обичаш.

— Да те обичам е съдбата ми. Трябваше да го разбера още когато онази седемгодишна разбойничка, за която се ожених, ме ритна по глезена и ми се изплези.

Любиха се и заспаха, после пак се любиха и пак заспиваха и така щяха да продължат до последния ден от живота си.