Присъда в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Присъда в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив доплува до него и подхвърли:
— Май се чувстваш по-добре.
— Много по-добре.
— Изглеждаше уморен — промълви тя и си помисли, че й се бе искало някак си да прогони умората му. — Никога не съм те виждала в подобно състояние.
— Наистина бях капнал от умора.
Ив шеговито подръпна кичур от косата му, която приличаше на черна коприна:
— Като си поотдъхнеш, ще си устроим състезание по плуване. Обзалагам се, че първа ще стигна до брега.
Рурк попита, без да отвори очи:
— Защо смяташ, че още съм уморен?
— Ами… носиш се по течението като изгнило парче дърво…
— Някои хора го правят за отмора. — Той ненадейно я привлече към себе си. — Но виждам, че ти имаш енергия в излишък.
— Хей! — изкиска се Ив, когато краката им се преплетоха. — Тук е много дълбоко.
— Тъкмо по мой вкус. — Рурк впи устни в нейните, притисна я още по-силно в прегръдките си, после се гмурнаха под водата.
Слънчевите лъчи танцуваха по повърхността на океана. За миг Ив си помисли колко примамливи са устните на Рурк, колко силно е мускулестото му тяло. Отпусна се и синята бездна сякаш ги пое в прегръдките си. Целувката им стана по-страстна. Като излязоха на повърхността, Ив жадно вдъхна ароматния въздух и допря страната си до страната на Рурк.
Вълните бяха като люлка, ритмичното поклащане действаше отморяващо. Нежните докосвания ги опияняваха, едва сега двамата осъзнаха колко са копнеели за нежност. Ив усети устните му върху рамото си, усмихна се и позволи на чувството да я понесе, както я носеха вълните на океана. Обърна се към Рурк, потърси устните му… главата й се замая от целувката.
Бавно заплуваха към брега, следвайки ритъма на вълните. Притискаха се един към друг и се разделяха само за миг, за да се докоснат.
Като стигнаха до плитчините, Ив стъпи на дъното, а Рурк нежно докосна лицето й и промълви:
— Обичам да наблюдавам изражението ти, когато те милвам, скъпа Ив.
Обхвана с длани малките й, стегнати гърди, които сякаш стоплиха шепите му. Капчиците вода по кожата й блестяха като мънички диаманти, които се превръщаха в сълзи и се стичаха в синята вода.
— Отдай ми се — прошепна Рурк, ръцете му се плъзнаха надолу, докоснаха бедрата й. — Бъди само моя. — И проникна в нея.
Тя блажено въздъхна, нададе стон. Удоволствието я заля като топла вълна. Слънцето я заслепи, виждаше единствено безкрайната океанска синева. Тялото й отмаля, чувстваше само неописуема наслада.
Краката й се подкосиха, в този миг ги заля вълна, която спря дъха им и ги отнесе по-близо до брега.
Рурк усети как Ив потръпва от екстаз, сякаш освобождаването бе дошло с приливната вълна. Водата ги засмука, сетне отново ги освободи. Ив се притискаше към него — себеотдаването й означаваше доверие и предизвикателство… онова, за което той копнееше. Излегнаха се на пясъка досами водата, той отново я целуна, нежно и търпеливо, макар че страстта му вече пулсираше като неспокойно сърце. Устните му докоснаха шията й, раменете й, гърдите й, а опитните му ръце я милваха и я възбуждаха.
Вълните ги заливаха и се оттегляха. Следвайки неумолимия ритъм на прибоя, Рурк облада любимата си. Преживяването беше като прекрасен сън. Видя как очите й се замъглиха, сетне тя отметна глава, отново изживявайки миг на върховно удоволствие.
Когато погледът й се избистри, тя нежно се усмихна и докосна страната му.
— Рурк! — Гласът й бе дрезгав, натежал от страстта, която отново бушуваше във вените й. — Отдай ми се. Бъди само мой.
Любовта му към Ив беше като приливна вълна, която отне дъха му, сърцето му, мислите му. Прикова поглед в лицето й и се отдаде на забравата.
След вълшебния час, прекаран на острова, Ив се чувстваше отпочинала и не изпитваше угризения, задето за малко е пренебрегнала работата си. Покани Рурк в нейния кабинет, за да му съобщи информацията, с която разполагаха до момента. Възнамеряваше да се запознае с охранителната система в „Чистилището“, защото в петъчната нощ й предстоеше да синхронизира действията на членовете на екипа, Фийни ще се погрижи за наблюдаващите камери, а тя ще бъде в контролното помещение и ще следи на мониторите всичко, което се случва в клуба.
Ще бъде подготвена дори за най-неочакваните ходове, които Рикер ще предприеме.
— Познавал е баща ми! — избърбори ни в клин, ни в ръкав и едва в този миг осъзна колко дълбоко кошмарната мисъл се е загнездила в съзнанието й.
Рурк, който тъкмо възнамеряваше да й обясни какво означават схемите на екрана, се обърна и я изгледа. Ив не бе споменала име, ала изражението й му подсказа кого има предвид.