Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Днес жените встъпват в брак средно на около 22 години. Дори и когато съпрузите са чакали две години, за да се пренагласят към брака, за да се приспособят един към друг и да се справят с новите проблеми, все още не е късно да създадат дете. Късно става вече, когато в името на привидно първостепенни цели (обзавеждане на жилището, кола), заради удобство или по други мотиви се пропиляват още някоя и друга година.
Недовършеното образование не е сериозна причина да се зачеркне детето от семейния план, макар и временно. Следването във висше учебно заведение обикновено се застъпва с най-благоприятния за раждане период в живота на жената. Някои считат студентката и съпруга й за безотговорни, ако тя забременее по време на следването. Днес ние по-скоро сме склонни да препоръчаме това, защото статистиката показва, че когато първото дете (ако изобщо се стигне до него) е родено след завършване на следването, то остава най-често единствено, каквито и субективни или обективни причини да съществуват за това.
Трябва да се подчертае, че когато от един брак се раждат две деца, това не е достатъчно, за да се поддържа броят на населението. За тази цел трябва да се ориентираме към семейството с три деца, защото не малък дял от населението остава по биологични или други жизнени причини без собствени деца. Само три от четири момичета стават майки. Със съвременната антиконцепция интервалите между ражданията (по възможност не по-малки от две години) могат добре да бъдат планувани и съгласувани със съответната жизнена ситуация — напр. да се вземат под внимание изпитните сесии и т.н.
Без съмнение в миналото раждането и майчинството създаваха много по-малко проблеми за жената, която беше само домакиня. От друга страна, по-високо развитата личност на жената с образование и с професия в крайна сметка и позволява да даде повече на детето. Затова обаче й е необходима подкрепата на обществото. Всички трябва да преустроят мисленето си и да не виждат в майчинството инцидент, който обременява трудовата дейност и образованието, а да го считат за също толкова важен дълг на обществото и на родителите.
Нашата социалистическа държава обича децата, макар че все още не всеки гражданин ги обича. Тази любов се изразява в редица социалнополитически мерки и преди всичко в онези, които бяха набелязни на VIII и IX конгрес на Германската единна социалистическа партия. Те насърчават желанието за дете и дават възможност майката да отглежда децата си (удължаване на отпуската за бременност и раждане до 24 седмици: запазване на работното място в продължение на 1 година, когато майката не желае да започне работа веднага след раждането; платен отпуск по болест за същото време от второто дете нататък; намалено работно време за многодетните майки при запазено възнаграждение; ускорено изграждане на ясли, детски градини и детски домове; детски надбавки от 1000 марки още за първото дете, отпускане на щедри кредити до 10 000 марки на младоженци; предимство на многодетните семейства при разпределяне на жилища и т.н.). Всеки отделен човек трябва да се чувствува призван да действува в духа на тези мерки — колегите, ръководителите на предприятието, съседите и не на последно място — и бащите. Равноправието на жената става формален юридически фарс без равноправното участие на мъжа в задълженията в семейството и домакинството. Не се касае само за това детето да бъде „настанено някъде“, родителите му да бъдат финансово подпомогнати и да бъде разтоварена майката, макар и това да е все пак значителна подкрепа. Важното е тя да има достатъчно време да се занимава с детето, без да бъде претоварена. Едва тогава детето става радост и потребност. Без тази нагласа даже при най-добри социалнополитически мерки ще имаме малко деца.
Утвърждаването на семейство с повече деца не е главно въпрос на материални условия; хората с достатъчно пари, време и битов комфорт съвсем нямат най-много деца. Най-важна е положителната нагласа към детето. Тя се изразява в готовността да се възприемат с удоволствие някои трудности, които децата налагат, но не премахват радостите и човешкото богатство на родителството. За да се развива тази нагласа и да се отстранят факторите, потискащи естествения стремеж към създаване на деца, е необходимо системно възпитание, в което трябва да участвува с всички средства цялото общество.