Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Сара, жената, която носеше чая на Ричард, бе млада и доверчива. Тя бе сред уловените в капана на Дрефан.
Калан го потърка по гърба.
— Разбирам те. Ако ми обещаеш да отидеш да поспиш, ще се справя сама с представителите. Щом намериш време, ще се срещнеш с тях, ще говорите. Нямат друг из бор, освен да чакат. Ти си Господарят Рал все пак.
Ричард, се наведе и я целуна по бузата.
— Обичам те.
— Тогава се ожени за мен.
— Скоро. Съвсем скоро ще събудим Плъзгата.
— Пази се, Ричард. Марлин каза, че Сестра на мрака — не й помня името — е напуснала Ейдиндрил и е отишла при Джаганг, но може и да лъже. Може още да е тук.
— Сестра Амелия. Знаеш ли, помня я добре. Когато пристигнах в Двореца на пророците за първи път, тя беше сред посрещачите ми, една от приятелките на Вирна. Сестрите Фийби, Джанет и Амелия. Спомням си разплаканите й от радост очи при вида на Вирна, която не бе виждала от години.
— Сега е жертва на Джаганг.
Той кимна.
— Вирна сигурно искрено страда, че приятелката й е попаднала в ръцете на Джаганг и дори по-лошо, че е Сестра на мрака. Ако изобщо знае.
— Внимавай. Независимо какво казва Джаганг, тя може все още да се мотае из Ейдиндрил.
— Съмнявам се, но ще внимавам.
Той се обърна и махна на Кара, която се затича към него.
— Кара, искам да отидеш с Калан. Нека Бердин си почине малко. Ще взема Райна, Улик и Иган с мен.
— Да, Господарю Рал. Ще я пазя като зеницата на окото си.
Ричард се усмихна.
— Знам, Кара. Но това не те спасява от наказанието ти.
Лицето й остана безизразно.
— Да, Господарю Рал.
— Какво наказание? — попита Калан, щом се отдалечиха на достатъчно разстояние.
— Несправедливо наказание, Майко Изповедник.
— Това не е добре. И какво е то?
— Трябва да храня катерички.
Калан едва сдържа усмивката си.
— Не ми звучи чак толкова тежко, Кара.
Морещицата стисна Агиела в юмрука си.
— Точно затова е несправедливо, Майко Изповедник.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Калан бе седнала на пищния стол на Майката Изповедник — най-високия на полукръглата катедра, — под величествените портрети на Магда Сеарус — първата Майка Изповедник, — и нейния магьосник Мерит. Бяха изрисувани отвътре на купола, врязан във високия таван на огромната заседателна зала. Калан проследи с очи как представителите пресичат просторния мраморен под към нея.
От високото си място на почит и уважение Магда Сеарус бе станала свидетел на многовековната история на Средната земя. Бе видяла и края й, оповестен от Ричард. Калан се молеше духът на първата Майка Изповедник да разбере и одобри причините, подтикнали Ричард към подобни действия. Те наистина бяха благородни, макар на пръв поглед да изглеждаше другояче.
Кара бе застанала зад дясното й рамо. Калан набързо бе събрала екип от чиновници, които да поемат протоколните дейности като подписване на документи за капитулация и търговски постановления. Бе повикала и няколко офицери от армията на Д’Хара, които да се заемат с военните въпроси. Всички чакаха безмълвно зад лявото й рамо.
Тя се опита да се съсредоточи върху предстоящата среща, върху нещата, които трябва да направи и каже, но думите на Ричард за Храма на ветровете не й даваха мира. Според него Храмът имаше разум. Ветровете преследваха Ричард. Храмът го преследваше. Тази заплаха се просмукваше във всяко тъмно ъгълче на мисълта й.
Стъпките на представителите и тежките крачки на войниците, които ги ескортираха, изпълниха широките мраморни пространства и я извадиха от унеса й. Приближаващата група се плъзна под искрящите снопове светлина, просмукваща се през кръглите прозорци в долната част на купола. Калан си сложи маската на Изповедник, както я бе учила майка й — маска, по която не можеше да се прочете нищо, която прикриваше ставащото в душата й.
Околовръст на помещението се виждаха сводести отвори, водещи към стълби за балконите горе, обезопасени с полирани махагонови перила. Този ден зад перилата нямаше посетители.
Групата, водена от Д’Харанските войници, спря пред великолепната гравирана маса. Тристан Башкар от Джара и Леонора и Уолтър Чолбейн от Гренидон застанаха най-отпред. Зад тях се подредиха посланиците Селдон от Мардовия, Векслер от Пендисан и Брумфорд от Тогреса.