Хромозома 6
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хромозома 6». Краткое содержание книги:
Този път Лори се почувства задължена да вземе участие в монолога и със сподавен глас отвърна, че разбира.
— Много добре! — рече Франко, шляпна се с длани по коленете и бавно се изправи. — Радвам се, че се видяхме очи в очи, докторе. Бях чувал много хубави неща за вас… — Тикна револвера в кобура си, навлече скъпия лоден „Ферагамо“ и се извърна към партньора си: — Да вървим, Анджело… Нека оставим нашата домакиня да вземе душ и да приготви вечерята си. Изглежда ми доста уморена…
Анджело се надигна, направи една крачка по посока на Лори, после изведнъж направи рязко движение с китките си, Шията на котарака страховито пропука и Том застина, без да издаде дори звук. Анджело хвърли мъртвото тяло в скута на Лори и последва Франко към изхода.
— О, не! — простена Лори и прегърна още топлото тяло на любимото животно, което беше гледала в продължение на цели шест години. После бавно се изправи и с усилие се насочи към вратата. Краката й неудържимо се подгъваха. Откъм площадката долетя звук на затваряща се врата, последваш от приглушеното свистене на асансьора.
Първата й реакция беше да се втурне към телефона в кухнята. Искаше да се обади в полицията, на в главата й все още отекваха думите на Франко за уязвимостта на хората от големия град. Пред очите й се появи обезобразеното лице на Анджело със заплашителен поглед. Осъзнала, че е в състояние на шок, тя бавно остави слушалката. Хрумна й да звънне на Джак, но после се сети, че той едва ли се е прибрал…
Положи тялото на котарака в една кутия от стиропор, покри го с кубчета лед от хладилника и бавно се насочи към банята, за да провери пораженията по собственото си тяло…
Колоездачният етап от моргата до Сто и шеста улица се оказа доста по-приятен от очакванията. Джак въртеше педалите с учудваща лекота и вероятно поради този факт си позволи да прекоси една част от Сентрал Парк — за пръв път след повече от година. Спринтирането на извитите алеи беше малко страшничко, но едновременно с това много приятно. През по-голямата част от времето мислеше за „ГенСис“ и Екваториална Гвинея. Какво ли представлява тази неизвестна западно-африканска страна? Пред Лу беше изказал предположението, че там със сигурност е влажно, горещо и мръсно, но не знаеше дали наистина е така.
Запита се какво би могъл да направи и Тед Линч. Преди да потегли от моргата му звънна у дома и го информира за вероятността от ксенографтия. Тед каза, че това може да се провери чрез тестуване на една специална зона от ДНК, наситена с рибозомални протеини. Тази зона била строго индивидуална за всяко живо същество, а самият сравнителен тест бил записан на специален СД-РОМ…
Изскочи на Сто и шеста с идеята да се отбие в кварталната книжарница и да потърси някакви материали за Екваториална Гвинея. Но оживлението на баскетболната площадка го накара да промени плановете си. Беше му хрумнало, че в града не може да няма емигранти от тази страна. В Ню Йорк живеят хора от всички части на света…
Вкара колелото в алеята, влезе на площадката и го опря на телената ограда. Не си направи труда да го заключва, макар че да оставиш велосипед за хиляда долара незаключен в квартал като този, си беше чиста авантюра. На практика обаче, площадката беше единственото място в Ню Йорк, където Джак се чувстваше абсолютно спокоен за превозното си средство.
Насочи се към тълпата от играчи, които очакваха реда си край страничната линия. Кимна на Плюнката и Светкавицата, а после насочи вниманието си към игралното поле, на което се водеше поредната гореща битка. В центъра й, както винаги, беше Уорън. Повечето от топките минаваха през него, той финтираше, дриблираше и стреляше в коша, а след всяко успешно попадение надаваше тържествуващ рев „Мангизи!“, напомняйки на противниците, че тук всяко удоволствие се заплаща…
Четвърт час по-късно играта беше решена посредством един от специалитетите на Уорън и победената петорка унило се насочи към страничната линия. Уорън огледа зяпачите, зърна Джак и бавно се приближи към него.
— Да не си решил да се включиш? — подвикна той.
— Ще си помисля — отвърна Джак. — Но искам да ти задам два въпроса. Първо: какво ще кажеш да вземеш Натали и да излезем някъде през уикенда? Лори много иска да ви види…
— Крайно време беше, човече — ухили се младежът. — Натали от сума време насам ме натиска за вас двамата!
— Второ: случайно да познаваш черни братя от една малка африканска страна, която се нарича Екваториална Гвинея?