Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
— Значи са дошли нарческата и Пиотре Черната вода, а не Аркон Кървавия меч?
И почти в същия миг се обади Шутът:
— Драконовъди? — попита с напрегнат интерес. — Черната вода ги е нарекъл „драконовъди“?
Сенч ни изгледа.
— Кървавия меч го нямаше — отвърна на моя въпрос и се обърна към Шута. — Всъщност нарческата използва тази дума.
— Какво каза кралицата? — попитах аз.
Сенч пое дълбоко дъх.
— Надявах се да каже, че ни трябва време да се посъветваме. Но явно бе по-раздразнена от унижаването на принца, отколкото предполагах. Понякога забравям, че освен кралица е и майка. Доста твърдо и незабавно каза на нарческата и на вуйчо й, че отношенията ни с бинградските търговци ще се определят от интереса на Шестте херцогства, а не от заплахи. От когото и да било.
— И?
— И те си тръгнаха. Нарческата беше бясна. А Пиотре се беше прегърбил като пребит.
— Скоро трябва да се върнат на Външните острови, нали?
— След няколко дни. Всичко се случва точно навреме, за да изкара нещата от равновесие. Ако кралицата не отговори по-бързо на бинградците, нарческата ще замине и годежът ще остане несигурен. Цялата работа по укрепване на отношенията ни ще е съсипана, ако не и по-лошо. А в същото време не бива да бързаме с решението как да отговорим на бинградците. Предложението им трябва да се обмисли много внимателно. Това говорене за дракони… заплаха ли е? Подигравка с нашите дракони? Празно предлагане на нещо несъществуващо, защото отчаяно се нуждаят от помощ? Трябва да изясня това. Трябва да пратя шпиони и да купя информация. Не бива да отговаряме, преди да имаме собствени източници.
Двамата с Шута се спогледахме.
— Какво има? — остро попита Сенч.
Поех дълбоко дъх и зарязах всякаква предпазливост.
— Трябва да говоря с теб и с кралицата. Може би няма да е зле да присъства и Предан.
(обратно)Глава 12 Йек
Не съм страхливец. Винаги съм приемал волята на Богородения. Повече от десет пъти съм отдавал живота си в пълно подчинение на херцог Сидер за доброто на славната Халкида. Не съжалявам за тези рискове. Но когато моят най-милостив и божествено справедлив херцог намира вина в нас, че не успяхме да удържим пристанището на Бинград, той, уви, основава преценката си на разказите на хора, които не са били там. Ето защо нашият най-милостив и божествено справедлив херцог не може да бъде винен по какъвто и да било начин, че е стигнал до неверни заключения. С настоящето се заемам да поправя онези разкази.
Книжник Вертин пише, че „боен флот с опитни екипажи бе победен и прогонен от роби и рибари“. Това не е така. Наистина, робите и моряците бяха отговорни за много коварства срещу корабите ни, извършвани тайно и под прикритието на нощта, а не в истинско сражение. Но след като капитаните ни не бяха предупредени, че бинградските търговци могат да разполагат с такива организирани сили, как можеше да се очаква да сме готови за тях? Мисля, че вината в случая не е на нашите капитани, а на онези бинградски емисари, писари и счетоводители, не воини, които не ни информираха достатъчно добре. Да се обесят е много меко наказание за тях. Мнозина храбри воини загинаха недостойно заради неточните им доклади.
Книжник Вертин предполага също, че може би съкровищата са били натоварени от складовете преди унищожаването им и някои капитани са ги задържали след поражението. Това най-категорично не е вярно. Складовете с трофеите, събирани така усърдно за теб, бяха изгорени до основи с цялото им съдържание от бинградските фанатици. Защо на книжниците им е толкова трудно да повярват в това? Имаше също и сведения за бинградци, предпочели да убият своите роднини и себе си, отколкото да се изправят срещу нас. Предвид нашата известност мисля, че това може да се приеме за вярно.
Но най-сериозната и несправедлива грешка на книжник Вертин е отричането на дракона. Мога ли да попитам най-любезно и смирено на какво основава той твърдението си? Всеки достигнал до нашите брегове капитан съобщава, че е видял дракон в бяло и синьо. Всеки до един. Защо думите им се подминават като извинения на страхливци, а приказките на някакъв мекушав евнух се приемат за истина? Наистина имаше дракон. Претърпяхме катастрофални поражения от него. Твоят книжник най-нелепо твърди, че няма доказателства за това, че сведенията за дракони са „извинения на страхливци, избягали от сигурна победа, а може би и хитрост, с която да лишат херцог Сидер от съкровището и данъка“. Какво доказателство, питам аз, може да е по-сигурно от онези стотици мъже, които така и не се завърнаха в родината си?
„Капитан Слайк отхвърля смъртната си присъда“, превод на Сенч Звездопад от халкидски