Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Мисията на шута
Мисията на шута - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисията на шута

Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:

Робин Хоб е сред най-изтъкнатите съвременни автори на фентъзи. Сега тя продължава сказанието за Фицрицарин Пророка — творба с изумителни мащаби, блясък и изпълнен с неподправено въображение артистизъм. „Мисията на Шута“ е завладяващ разказ за човека, най-сетне противопоставил се на двете магии, които разкъсват не само него самия, но и земята му. Цели петнадесет години след събитията, разтърсили предишния му живот, Фицрицарин Пророка е живял в самоналожено изгнание. Повечето хора са приели, че е мъртъв. Незаконороден, с царствената кръв на Пророците, той се е оттеглил в самотна селска къща. Там отглежда осиновения си син Хеп и споделя самотата си със своя верен, свързан с магията Осезание вълк Нощни очи. Но разгарът на лятото довежда на прага му гости, а с тях — и миналото му. Джина, странстваща вещица, предрича, че при него ще се върне една отдавна изгубена любов. Сенч — дворцов убиец и едновременно наставник на Фиц пък желае той да се завърне в замъка Бъкип. А и Шутът, бившият Бял ясновидец, се появява отново като богатия и чаровен лорд Златен и призовава Фиц да поеме задължението си на Катализатор, онзи, който дава възможност на други да се превърнат в герои, за да променят завинаги пътя на времето. На всички тях Фиц отказва. Но тогава идва призивът, който той не може да пренебрегне.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 262
Перейти на страницу:

— Кога започна да излиза с нея на лов?

— Мисля, че двамата с Любезен я изведоха още на следващия ден. Любезен и принцът са почти на една възраст, а принцът гореше от нетърпение да изпита котката, като всяко момче. Любезен и майка му останаха в двора до края на седмицата и мисля, че Любезен и принцът извеждаха котката всяка сутрин. Това беше за него възможност да се научи да ловува с нея, разбираш ли, от хора, запознати с този спорт.

— А добре ли ловуваха заедно?

— О, да, мисля, че да. Тя не е за едър дивеч, разбира се, но се връщаха с, хм, птици, мисля, и зайци.

— А винаги ли спеше в стаята му?

— Както разбирам, трябва да се държи до човек, за да остане питомна, а и хрътките в конюшнята бездруго щяха да я разкъсат. Тъй че, да, спеше в стаята му и го следваше навсякъде из цитаделата. Фиц, какво подозираш?

Отговорих му честно:

— Същото, каквото и ти. Че нашият надарен с Осезание принц е изчезнал със своя приятел, ловната котка. И че това изобщо не е съвпадение. Нито подаряването на животното, нито свързването, нито изчезването. Някой го е планирал до най-малката подробност.

Сенч се намръщи, не искаше да признае онова, в което бе убеден.

— Котката може да е убита, когато са пленили принца. Или може да е избягала.

— Така казваш ти. Но ако принцът е Осезаващ, а котката е свързана с него, тя не би избягала, когато са го отвлекли. — Столчето беше неудобно, но упорито останах седнал на него. Затворих за миг очи. Понякога, когато тялото е изтощено, умът полита волно. Оставих мислите си да се понесат сами. — Свързвал съм се три пъти, знаеш ли. Първия път с Носльо, кутрето, което ми отне Бърич. И после със Смити, докато все още бях момче. Последния път — с Нощни очи. Всеки път беше мигновено усещане за връзка. С Носльо се свързах преди дори да съм осъзнал, че го правя. Подозирам, че се случи, защото бях самотен. Защото когато Смити ми предложи обич, я приех, без изобщо да мисля. А гневът и омразата на вълка към клетката му така точно съвпаднаха с моите чувства, че не можех да правя разлика между него и мен. — Отворих за миг очи и срещнах изумения поглед на Сенч. — Нямах никакви стени, разбираш ли. — Загледах се в тлеещия огън. — Според всичко, което са ми казвали, в семействата на Осезаващи децата са предпазени от това. Учат ги още от малки да си имат стени. После, когато пораснат достатъчно, ги пращат да си намерят подходящи партньори, почти като при търсене на подходящ брачен партньор.

— За какво намекваш? — попита тихо Сенч.

Последвах мисълта си натам, където ме водеше.

— Кралицата е избрала невяста за принц Предан заради политически съюз. Ами ако някоя фамилия от Старата кръв е направила същото?

Думите ми бяха последвани от дълго мълчание. Очите на Сенч се бяха втренчили в огъня и почти можех да видя как умът му трескаво работи над следствията, произтичащи от казаното от мен.

— Фамилия от Старата кръв съзнателно избира животно, за да се свърже принцът с него. Изводи: че лейди Бресинга е Осезаваща, че всъщност цялото й родословие са, както ти го наричаш, Стара кръв. И че са подозирали, че принцът също е Осезаващ. — Замълча, стиснал устни, след което отсече: — Може би тъкмо те са авторите на съобщението, в което се твърди, че принцът е Осезаващ… Все още не мога да схвана какво може да печелят от това.

— Ние какво печелим от оженването на Предан за някое момиче от Външните острови? Съюз, Сенч.

Той ме изгледа намръщено.

— Котката по някакъв начин е част от фамилията на Бресинга и поддържа връзки с тях? Котката по някакъв начин влияе на политическите действия на Предан?

Точно така казано ми се стори нелепо.

— Не съм го дообмислил все още — признах. — Но смятам, че тук има нещо. Дори ако целта им е да докажат, че самият принц е Осезаващ и че следователно другите Осезаващи не трябва да се избиват и изгарят, защото са такива. Или за да спечелят симпатията на принца към Осезаващите, а чрез него — и на кралицата.

Сенч ме изгледа накриво.

— Виж, този мотив мога да го разбера. Тук е възможно и изнудване. След като са обвързали принца с животно, могат да търсят политически облаги под заплахата, че ще кажат на другите, че е Осезаващ. Или да се опитат да го сведат до нивото на животно, ако не се подчиним на политическите им искания.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 262
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)