Огнено кръщение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-435-2
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнено кръщение». Краткое содержание книги:
— Хората са примитивна и суеверна раса — усмихна се леко Гералт. — Трудно им е да разберат добре и да назоват правилно същество, което възкръсва, след като са го надупчили с колове, отсекли са му главата и са го закопали в земята за петдесет години.
— Наистина е трудно. — Вампирът не се обиди на подигравката. — Вашата мутирала раса регенерира крайници, коси и епидермис, но не е способна да приеме факта, че съществуват раси, по-съвършени в това отношение. Но тази неспособност не произлиза от примитивизма ви. Даже напротив: от егоцентризма ви и от убедеността ви в собственото ви съвършенство. Вие смятате всичко, по-съвършено от вас, за отвратителна аберация. А отвратителните аберации вкарвате в митовете. Със социологически цели.
— Нищичко не разбрах от това — обади се спокойно Милва, отмятайки косите от челото си с накрайника на една стрела. — Разбира се, наясно съм, че си говорите за приказки, знам ги и тези приказки, макар да съм глупаво момиче от гората. Чудно ми е, че ти изобщо не се боиш от слънцето, Регис. Това също ли е приказка?
— И още как — потвърди Регис. — Вие вярвате, че вампирите са опасни само през нощта, че първият слънчев лъч ги превръща в прах. В основата на мита, родил се около първобитните огнища, лежи вашата соларност, тоест топлолюбивостта ви и денонощният ритъм, предполагащ дневна активност. За вас нощта е студена, тъмна, враждебна, страшна, пълна с опасности, а изгревът на слънцето означава поредната победа в борбата за оцеляване, нов ден, продължаване на живота. Слънцето донася светлина и топлина, живителните за вас слънчеви лъчи носят гибел за враждебните вам чудовища. Вампирът се разпада на прах, тролът се вкаменява, върколаците престават да са върколаци, таласъмът бяга, където му видят очите. Нощните хищници се връщат в леговищата си и престават да бъдат заплаха. Чак до залез-слънце светът принадлежи на вас. Повтарям и подчертавам: митът е възникнал около древните лагерни огньове. Сега той е само мит, защото вие осветявате и топлите жилищата си; и макар все още да ви ръководи соларният ритъм, вие сте успели да победите нощта. Ние, висшите вампири, също сме се отдалечили от първоначалните си гробници. Завладели сме деня. Аналогията е пълна. Задоволява ли те това обяснение, драга Милва?
— Никак. — Стрелкинята остави стрелата. — Но май разбрах. Уча се. Ще ставам умна. Социология, активоция, струтутуция, върколация. Разправят, че в училищата бият с пръчки. С вас се учи по-приятно. Малко ме боли главата, но задникът ми си е цял.
— Едно нещо не подлежи на съмнение, и това се забелязва лесно — каза Лютичето. — Слънчевите лъчи не те превръщат в пепел, Регис, слънчевата топлина ти влияе толкова малко, колкото и нагорещената подкова, която ти извади от огъня с гола ръка. Обаче ако се върнем към твоите аналогии, за нас, хората, денят винаги ще си остане естественото време за активност, а нощта — естественото време за отдих. Такова е физическото ни устройство — през деня, например, виждаме по-добре, отколкото нощем. Изключение е Гералт, който винаги вижда еднакво добре, но той е мутант. А при вампирите това също ли е било резултат на мутация?
— Може и така да се каже — съгласи се Регис. — Макар и да смятам, че мутация, разтеглена достатъчно дълго във времето, престава да бъде мутация, а се превръща в еволюция. Но това, което ти каза за физическото устройство, е много точно. Приспособяването към слънчевата светлина е било печално необходимо за нас. За да оцелеем, е трябвало да наподобяваме на хората в това отношение. Мимикрия, бих казал. Впрочем, имаща последствия. Ако мога да използвам метафора: легнахме в болнично легло.
— Не разбрах.
— Има основания да се смята, че продължителното подлагане на слънчева светлина е смъртоносно. Съществува теория, че след около пет хиляди години светът ще бъде заселен само от лунарни същества, активни нощем.
— Добре, че няма да доживея дотогава — каза Кахир, широко прозявайки се. — Не знам как е при вас, но на мен усилената дневна активност ми подсказва за необходимостта от нощен сън.
— На мен също — протегна се вещерът. — А до изгрева на убийственото слънце са останали само няколко часа. Но преди да ни е повалил сънят… Регис, в рамките на науката и разширяването на знанията, развенчай още някой мит за вампирите. Обзалагам се, че е останал поне един.
— Именно — кимна вампирът. — Още един. Последният, съвсем не най-маловажният. Това е мит, продиктуван от вашите сексуални фобии.