Далеч от дома
- Автор: Плейн Белва
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Далеч от дома». Краткое содержание книги:
Направо четеше мислите му. И изведнъж Джим осъзна, че винаги го е правила. Дори когато беше съвсем мъничка, тя като че ли знаеше кога би могла да го придума и кога е непоклатим. Този спомен го накара да се усмихне едва-едва, докато й отговаряше:
— Коя е тя, тази интересна, многообещаваща личност?
— Тя е феминистка. Много е умна. Обича да представлява в съда жени, малтретирани от мъжете си — отвърна Лора.
— Тогава защо, за бога, ще иска да представлява мен?
— Защото е нещо ново, заради предизвикателството. Да не би да си разстроен, защото Гил я одобрява, а? Ако е така, ще те разбера, защото чувствам същото. Но ние и двамата знаем защо го е направил. И разбира се, никога няма да го забравим. Но сега той наистина иска да ти помогне. Пък и именно мистър Маклафлин го помоли. Ще се срещнеш ли с нея, татко? Ще го направиш ли?
— Ще отида. Не вярвам, не тя или който и да било друг би могъл да направи много. Случаят е ясен. — От гърдите му се изтръгна дълга въздишка. — Но ще отида при нея — повтори той.
Глава 29
— Вие всъщност не очаквахте да чуете нещо много по-различно от това, нали, мистър Улф?
Когато вдигна очи, зад гърба на Етел Райс Джим видя стая, в която зад компютъра седеше по-млада жена. Преди много години същата тази стая е била кухня на някое семейство, а просторната кантора е била разделена на трапезария и всекидневна. Хората, обитавали тази къща, са познавали един друг свят, различен от днешния. А хората, които са населявали това място, преди къщата да бъде съборена, за да се отвори място за високата сграда, пълна с офиси, са познавали един още по-друг свят. Мислите му блуждаеха.
— Наистина не сте очаквали, нали, мистър Улф?
Мистър Улф. Името отекна странно в ушите му.
— Предполагам… предполагам… само се надявах — каза той. — След всичко, което ви казах… да, надявах се. Но пък понякога съзнавах много добре как стоят нещата.
— Разбира се, че сте съзнавали, точно вие. Преди двайсет години аз едва започвах кариерата си и затова не общувах с хора като вас. Но оттогава насам съм слушала много за вас и естествено…
Гласът й прозвуча по-меко и заглъхна. Зоркият й и проницателен поглед се насочи към чуруликащите врабчета на перваза на прозореца. Джим разбра, че тя не иска той да се почувства неловко, защото е видяла болката му.
— Смятах, че след всичко, което току-що ви разказах, бихте могли да откриете някакви смекчаващи вината обстоятелства. Никога не съм практикувал семейно право, нито пък съм се занимавал с бракоразводни дела.
— Помислете. Не разполагате с потвърждение за нещата, които ми казахте, нямате никакви доказателства за нейния морал или за липсата му. Няма свидетели на разговорите, които сте водили в спалнята.
— Липсата на родителски грижи. Ами отсъствието й от града, когато детето беше толкова болно?
— Кабинетът на педиатъра е бил на пет минути разстояние. Детето е било оставено на компетентна и добре платена бавачка. В средите на Лилиан Морис това е нещо обичайно.
„Нейните «среди»“ — помисли си той, спомняйки си за занемарения апартамент, в който живееха със Синди.
— Именити хора, участвали заедно с нея в най-различни благотворителни дейности, са се изказали в нейна полза пред всички, пред журналистите, телевизионните репортери и най-накрая, но не на последно място, и пред прокурора.
Канеше се да й отговори, но тя прочете мислите му.
— Приятелите ви в Джорджия са ви познавали едва от времето, когато сте пристигнали там с детето. Те не знаят нищо за онова, което се е случило, преди да сте извършили престъплението.
— Сигурно ви се струва абсурдно, че е възможно думата „престъпление“ все още да ме стряска — призна си той.
— Когато погледна дъщеря ми и видя каква е станала под грижите на прекрасната ми съпруга и под моите грижи, всичко това някак си губи смисъл. Три развода, бог знае още колко любовници междувременно и всеки брак — едно стъпало нагоре по финансовата стълбица…
— Не е достатъчно. Никой закон не забранява това. Трябва само да погледнете какво става в Холивуд.
Сирената на кола зави навън — пожарникарска, полицейска или линейка, и направо раздра тъпанчетата му. Какофонията на големия град никога не беше го смущавала; всъщност рядко я беше забелязвал. „Нервите ми не издържат“ — помисли си той и се мобилизира, за да зададе един заключителен въпрос:
— И какво следва? Трийсет години или двайсет?
— Ще се боря за по-малко. Предполагам, не е необходимо да ви казвам, че най-доброто, което можем да направим, е да избегнем процеса. Ще се признаете за виновен и аз ще опитам да постигна споразумение с обвинението. Съгласен ли сте?