Намерена на улицата
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Алена Ликова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намерена на улицата». Краткое содержание книги:
Полицаят се стори на Ралф не човешко създание, а безчувствен робот, който само регистрира фактите, но не осмисля дълбокото им съдържание.
— Нима не разбирате какво искам да кажа? Съпругата му всичко бе подразбрала. Мисис Съдърланд. И двамата имаха любовни връзки, изневеряваха си взаимно.
— Кой? Казвате, и двамата…? — Сега и другият полицай се заслуша внимателно.
— Мисис Съдърланд имаше интимен приятел. Видях го веднъж. Висок, полуплешив човек.
Полицаят, който водеше разследването, вдигна поглед от бележника си леко усмихнат и поклати глава — жест, който се стори на Линдърман скептичен и снизходителен.
— Мистър Лин…
— Джак Съдърланд беше тук — прекъсна го Ралф — тук, в тази стая — и той посочи към пода. — Само няколко минути, след като беше убил Елси. Дотича тук обезумял, не на себе си, запъхтян и плувнал целия в пот. Попита ме къде съм бил вчера, в четири следобед. Опитваше се да…
— Твърдите, че Съдърланд е бил тук вчера?
— Да, сър. Не ви ли е съобщил тази малка подробност? Че как би могъл! Той се опитва да стовари вината върху мен, ала не може, тъй като…
— Седнете спокойно, мистър Линдърман. Нека всички седнем и обсъдим внимателно нещата заедно. — Полицаят нетърпеливо се размърда върху стола си.
Другият полицай и Ралф послушаха съвета му. Ралф избърса потта от челото си.
— Да, Джак Съдърланд дойде при мен вчера следобед около пет и половина. Тъкмо се бръснех. Опитвах се безуспешно да заспя целия следобед. Попитайте който и да е от къщата, ако не ми вярвате! — Ралф махна с ръка към вратата на апартамента. — Те ще ви информират най-добре, че се оплаквах от тупурдията, която вдигаха на стълбищната ми площадка. Шумна къща е това, децата пищят, родителите вдигат скандали. Принуден съм да спя през деня, тъй като дежуря нощна смяна. Трябваше да съм на работа в осем вечерта.
Думите му изглежда направиха впечатление. Полицаят или детективът записваше всяка негова дума в бележника си. Имаше късо подстригана кестенява коса. Промърмори на колегата си:
— Съдърланд не ни спомена нищо за посещението си тук. Не спомена и името на Линдърман. Записал съм показанията му.
— Да, сър.
— Съдърланд е чудесен бегач, не забравяйте това обстоятелство — подхвърли Ралф.
— Какво искате да кажете с това? — попита другият полицай.
— Рано сутрин прави кросове из квартала, поддържа идеална спортна форма. Лесно би могъл да пробяга разстоянието до Грийн стрийт и обратно — за не повече от шест или седем минути. А вчера, когато пристигна у дома, бе целият плувнал в пот. Направо си помислих, че ще припадне от умора.
Полицаят с късо остригана коса се облегна на стола и вяло се усмихна.
— Около пет и половина ли дойде у вас?
— Да, между пет и тридесет и шест.
— И колко време остана?
— Около десетина минути. Не пожела дори да седне. Попитах го защо е толкова разстроен, дали не се е случило нещо с малката му дъщеричка или с Елси, а той ми отвърна: „Не, няма нищо“. Все още чувам гласа му! И изглеждаше сякаш вбесен от това, че съм си бил целият следобед у дома.
Полицаят с късо остригана коса поклати глава унило или уморено.
— Мистър Линдърман, разбрахме от Марион Гил, приятелката на Елси…
— Да, чувал съм за това име, Марион Гил — наостри уши Ралф.
— Е, тъкмо тя е повикала по телефона Съдърланд след нападението, сварила го е у дома и той е пробягал целия път до Грийн Стрийт. Можете да забравите това име като убиец на жертвата, мистър Линдърман.
Линдърман го изгледа недоверчиво.
— Тогава той също може да забрави за мен! Бих оценил високо това!
Другият полицай леко се подсмихна.
Ралф възненавидя ехидната му усмивчица и цялата атмосфера внезапно му опротивя. Значи Съдърланд си е бил у дома?
— Мислите ли, че Марион ви е казала истината?
Късо остриганият полицай избърса челото си.
— Да, господине. Тя е била горе, в апартамента си, когато се е случило нещастието. Ние…
— Но откъде знаете? — На Ралф внезапно му хрумна друг сценарий: Марион ревнува Съдърланд от Елси, тъй като той я харесва повече от нея. Възможно ли бе Марион да я е убила?
— Оставете ме да довърша, господине. Действията на Марион са потвърдени от няколко човека на Грийн стрийт. Те са чули писъците на входа и са забелязали Марион да се спуска надолу по стъпалата. Двама човека са я видели.