Горещо хлапе
- Автор: Ленард Елмор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Горещо хлапе». Краткое содержание книги:
След по-малко от час една кола приближи до верандата и спря. Форд, който Джак веднага разпозна. Нямаше как иначе, беше го крал два пъти.
Бяха вътре и вече идваха на себе си. Карл му разказа за взлома, докато били в града на кино, а Лули явно беше сигурна, че това е работа на Джак.
— Дошъл е да търси Карл, но си е тръгнал с каса бира, ловна пушка и едно пиле.
— Откъде си сигурна, че е бил той? — попита Тони.
— Обаждал се е в службата — обясни Карл, — за да попита къде съм, и те му обяснили, че съм тук.
— А те откъде знаят, че е бил той?
— Евелин повтаряла на всички едно и също и записвала разговорите. Всички си казали името, с изключение на Джак.
— Значи ще се опита да се промъкне до теб — рече Тони. — А от теб се очаква да се държиш така, все едно не знаеш, че е наоколо. Ами ако си е довел банда?
— Взели са само едно пиле — отвърна Карл. — Нарциса още не ги беше нарязала. Само че можеш ли да си представиш как Джак го пече, все едно е тръгнал на излет?
Тони погледна през отворената врата към пекановата горичка, онази, която беше най-близо до къщата, отвъд разчистеното място, откъдето минаваше алеята и където бе фордът му.
— Най-добре да си преместя колата — рече той.
— Не забравяй ключа този път — напомни му Карл.
Тони паркира форда от другата страна, при гаража. Когато се върна на верандата, тя вече беше потънала в дълбока сянка. Видя Карл на прозореца и чу как Върджил казва на излизане от предната стая:
— Кучият му син… не бях обърнал внимание… взел е една бутилка бърбън.
— Надявам се да я изпие, преди да опита нещо — обади се Карл.
Тони влезе вътре и попита Върджил:
— Още не сте прибирали реколтата, а?
— Следващата ще я събираме по Коледа, но само ако капне малко дъжд. През последните месеци има засушаване, като се започна от пролетта, та до края на лятото, по-лошо никога не е било.
— Но така Джак разполага с укритие сред дърветата и вероятно изчаква сгоден момент да стреля.
— Сред дърветата, заедно с катериците и гарваните, които ядат изпопадали сухи орехи. Онази горичка точно срещу къщата е по-гъста от останалите. Тези са от най-старите дървета, първите, които насадих. Нали разбираш, чак после научих, че им трябва светлина и пространство, за да раждат. Като започвах засаждах по четиридесет-петдесет дървета на акър вместо по двайсет, най-много трийсет. Ето защо тези от отсрещната страна на алеята са толкова нагъсто, че не можеш да видиш нищо през тях. Освен това са в редици. Трябва някой ден да накарам Престън Рейнкроу да позачисти шубраците, но се налага да го чакам, докато почива, изтощен от жегата. Казвам му: „Никога не съм чувал чероки да си почива от жегата.“ Престън е бащата на Нарциса. Някои от горичките ми имат не повече от десет дървета на акър. Издигат се на по осемдесет до сто стъпки и не са толкова грозни, колкото тези тук, целите в чворове.
— Едва ли ще има проблем да се скрие там — рече Тони.
— Но все пак ще му трябва хубава пушка.
— Какво е разстоянието до тези дървета?
— Петдесет и три ярда — отвърна Върджил, — сто петдесет и девет стъпки. Ще има късмет, ако успее да уцели дори къщата с пистолет.
— Откъде си толкова сигурен за разстоянието?
— Навремето мислех да построя ограждение за коне.
— Лули ми каза, че задигнал ловна пушка?
— Когато достигнат верандата — обясни Върджил, — сачмите вече ще се търкалят по стълбите. Такъв изстрел може и да те жилне, но едва ли ще боли много.
Тони погледна Карл.
— Можеш ли да го удариш от тук, ако стои в края на горичката?
— Ще го ударя в четири от пет пъти — отговори Карл, — ако баща ми позволи да използвам тридесет и осемкалибровия и не му е изпилил предния мерник. Също като моя е, но на рама за четиридесет и пети. Само че не мога да кажа къде точно ще го уцеля. Вероятно ще се наложи да го приближа малко.
— Докато стреля по теб? — попита Тони. — Това сигурно е най-храброто нещо, което някой може да стори. Да тръгне право срещу гърмящо оръжие, за да свали противника си.
Върджил се обади:
— Това пък къде си го чел?
— Аз съм го писал — обясни Тони и отново се обърна към Карл. — Къде ти се иска да го удариш?
— Носиш ли си бележника?