Пазителят на меча
- Автор: Вилсон (Уилсон) Фрэнсис Пол
- Серия: Цикълът за Врага #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пазителят на меча». Краткое содержание книги:
разтворени човки и ококорени безжизнени очи. Докато ги гледаше, почувства в душата си
празнота. Слезе от стола и замислено се подпря на парапета. Едва ли някой би убил
малките птички. Да са умрели сами? От какво — от болест?Или пък от глад? Да не би
майка им да е станала жертва на някоя селска котка? Или пък ги е изоставила?
Изведнъж Магда реши, че повече не иска да е сама.
Пресече коридора и почука на гленовата врата. Не последва отговор, но тя натисна
дръжката и пристъпи вътре. Празно. Приближи се до прозореца и огледа двора, надявайки
се Глен да е излязъл навън. Никъде не се виждаше. Къде ли може да е отишъл?
Спусна се по стълбите. Остана изненадана при вида на мръсните неприбрани чинии
в столовата. Магда знаеше, че Лидия е неуморна чистница. Сети се, че самата тя бе
пропуснала закуската. Наближаваше обяд и беше гладна.
Излезе през предната врата и веднага се сблъска с Юлиу, който гледаше към
отвъдния край на селцето.
— Добро утро — рече тя. — Дали ще можеш да сервираш по-рано обяда?
Юлиу, изви глава към нея. Лицето му имаше навъсен и враждебен изглед, сякаш
въпросът й го бе обидил. Не след дълго отново й обърна гръб.
Магда проследи погледа му и забеляза малка тълпа пред една от селските къщурки.
— Какво се е случило? — попита тя.
— Нищо, което да ти влиза в работата — тросна се той. Но после изглежда промени
намерението си. — Не, може би трябва да знаеш — имаше нещо неприятно в усмивката
му. — Сбили са се момчетата на Александру. Единият е мъртъв, а другият е ударен лошо.
— Ужасно! — възкликна Магда. Познаваше добре Александру и синовете му.
Изглеждаха много сплотено семейство. Беше потресена не само от вестта за убийството,
но и от удоволствието, което очевидно изпитваше Юлиу, докато я съобщаваше.
— Не е чак толкова ужасно, домнишоара Куза. От доста време Александру и
семейството му се мислят за нещо повече от нас. Така им се пада! — той присви очи. — А
нека и всички, които се мъкнат тук да знаят какво може да ги сполети, ако се мислят за
нещо повече.
Магда отстъпи, подразнена от откровената заплаха в гласа на Юлиу. Винаги е бил
толкова кротък. Какво ли му ставаше?
Обърна се и обиколи страноприемницата. Повече от всякога желаеше да се срещне с
Глен. Но той не се виждаше никъде. Нямаше го дори на обичайния му наблюдателен пост,
край храстите.
Глен беше изчезнал.
Разочарована и разтревожена, Магда пое обратно към хана. Тъкмо да влезе и
забеляза някаква прегърбена фигура да тича към нея от селото. Беше жена и по всичко
изглежда — ранена.
— Помощ!
Магда понечи да затича към нея, но изведнъж на вратата се появи Юлиу и я дръпна
обратно.
— Ти ще стоиш тук! — нареди й той, после се обърна към жената. — Махай се,
Йоана!
— Ранена съм! — извика жената. — Матей ме промуши!
Магда забеляза, че лявата ръка на жената бе увиснала край тялото и дрехата й — по-
скоро пижамата — е подгизнала от кръв от рамото до коляното.
— Не искаме да ни докараш беля на главата — отвърна Юлиу. — Достатъчно грижи
си имаме.
Жената продължи напред.
— Помогнете ми, моля ви!
Юлиу пъргаво приклекна и вдигна един заоблен камък, колкото ябълка.
— Не! — извика Магда и протегна ръка да го спре.
Юлиу я блъсна встрани и запрати камъка, изпъшквайки от усилието. За късмет на
жената се бе прицелил лошо и камъкът префуча над главата й. Но смисълът на
посланието бе повече от ясен. Нещастницата изхлипа, обърна се и закуцука в обратна
посока.
Магда погледна след нея.
— Почакай! Аз ще ти помогна!
Но Юлиу я сграбчи грубо за ръката и я блъсна към вратата на хана. Магда се
препъна и падна на пода.
— Гледай си твоята работа! — извика той. — Няма да позволя да ми стовариш беля
на главата! А сега се прибирай в стаята и да не си мръднала!
— Нямаш право да… — поде Магда, но видя че Юлиу пристъпва към нея, оголил
зъби в страшна гримаса и вдигнал ръка за удар. Тя скочи уплашено на крака и се втурна
нагоре.
Какво ли го беше прихванало Юлиу? Сякаш беше станал друг човек. А и цялото село
като че ли бе омагьосано — сбивания, убийства и никой нямаше и най-малко желание да
помага на съседите си. Какво ставаше тук?
Веднага след като се качи на втория етаж, Магда влезе в стаята на Глен. Едва ли се
беше прибрал междувременно, но все пак трябваше да провери.
Стаята беше празна.
Къде ли бе отишъл?
Направи няколко крачки из тясното помещение. Надникна в гардероба — всичко си