Трупът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Гедеон Крю #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Трупът на Гедеон». Краткое содержание книги:
Дейвид Балдачи
— Ами…
— Погледни ме, прецени и вземи решение, мамка му!
Впериха погледи един в друг. Още малко колебание — и лицето на Джакман се отпусна. Беше взел решение. Прибра пистолета си в кобура и отсече:
— Добре. С теб съм.
Гедеон погледна през перископа на водача, избута скоростния лост напред и освободи ръчната спирачка. Машината рязко пое назад, блъсна се в едно хъмви и го отхвърли на цели няколко метра.
— Не, не, скоростта работи наопаки! — извика Джакман.
Гедеон дръпна лоста обратно и машината пое напред. Той натисна газта до дупка, но страйкърът се затътри тежко — набираше бавно скорост заради огромната си тежест.
— Това проклето нещо не може ли да се движи по-бързо?
— Няма начин да ги настигнем — каза Джакман. — Не можем да вдигнем повече от деветдесет и пет. Хъмвитата вдигат сто и трийсет, че и сто и четирийсет.
За момент Гедеон се вцепени от отчаяние. Противниците имаха прекалено голяма преднина — беше безсмислено. И изведнъж си спомни нещо.
Извади от джоба си картата, която беше получил на портала, и я тикна в ръцете на Джакман.
— Виж това. Шосето обикаля цялата база. Можем да им пресечем пътя, ако тръгнем право към портала.
— Но към портала няма път — възрази Джакман.
— За чий ти е път с такова чудовище? Просто ме насочвай. Ще караме напряко. И като стигнем, бъди готов да поемеш оръжията.
75.
Гедеон засили страйкъра през дългия паркинг, мина покрай горящия хеликоптер и вдигна осемдесет кило метра в час.
Джакман направи справка с картата и каза:
— Курс сто и деветдесет градуса. — И посочи електронния компас на пулта.
Гедеон ориентира машината, страйкърът подскочи на бордюра и се понесе през широката тревна площ към някакви дървета.
— С какви оръжия разполагаме? — извика Гедеон.
— Петдесети калибър, автоматичен гранатомет, димни гранати.
— Можем ли да минем през тези дървета?
— След малко ще разберем — отвърна Джакман. — Мини на осемколесна предавка. Ето този лост.
Гедеон дръпна лоста и машината се понесе с рев към дърветата. Господи, ама че мощен двигател! Дърветата бяха на разстояние едно от друго, но не достатъчно голямо. Той се насочи към онези, които му се сториха по-тънки.
— Дръж се.
Машината удари едно дърво, после друго и се чу силен трясък, когато и двете се прекършиха. Страйкърът подскочи и забуксува, двигателят ревеше, дърветата отхвърчаха настрани, колелата се въртяха свирепо. Минута по-късно отново бяха на открито.
На един от екраните светна червена светлина и заговори бездушен електронен глас:
— Внимание, скоростта е неподходяща за този терен. Компенсиране увеличаване на налягането на спирачките.
Гедеон погледна през перископа.
— По дяволите. Отпред има дъбове. Големи!
— Намали, ще се опитам да ги разкарам с гранатомета. — Джакман натисна някакви копчета и екранът на оръжейната система оживя. Специалистът се загледа напрегнато през перископа на стрелеца. — Огън!
Нещо изфуча и след миг се разнесе гръм. Дъбовете изчезнаха в стена от огън, пръст, листа и трески. Без да чака гледката да се разчисти, Гедеон отново натисна газта до дупка, колелата се завъртяха и машината се понесе напред, преодоля нападалите дънери и продължи през гората, като събаряше по-малките дървета — тряс, тряс, тряс.
Последен удар и отново се озоваха на открито. Пред тях, от другата страна на пътя, имаше телена ограда около жилищния район — спретнати редици бунгала, алеи, коли, полянки като от пощенски картички, осеяни с всички дреболии на живота от предградията.
— Ох, мамка му! — изруга Гедеон. Но поне не се виждаха хора.
Стигнаха до оградата и я отнесоха като хартия. Гедеон мина през нечий заден двор, като помете една катерушка.
— Господи! — извика Джакман.
Гедеон все така натискаше газта до дупка и тежката машина бавно продължаваше да ускорява. Пред тях улицата рязко завиваше надясно.
— Няма да успея да взема завоя — извика Гедеон. — Дръж се!
Точно пред тях имаше едноетажно бунгало — карирани завеси на панорамния прозорец на дневната, жълти цветя по края на прекрасно поддържана полянка. Гедеон си даде сметка, че няма да може да избегне напълно къщата, и се насочи към гаража. Последва ужасяващ сблъсък, страйкърът изрева, запрати настрани някакъв пикап, след което пробиха задната стена и се измъкнаха сред кошмар от греди, дъски и облаци прах.