Белова

 — И са ми по-скъпи и болка, и тлен — казах аз, спомняйки си Земя-16, където никога вече нямаше да отида. Сега за мен имаше само една Земя.

 — И редкият миг на блаженството. Отколкото вечния плен, дарен от съвършенството! Когато се върнах вкъщи, на прага ме очакваше огромна локва и смутеният, но уверен в своята правота Кашу. Какво пък, всеки протестира както може. Не му се карах.