Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Всъщност не разговаряше за нищо с нея. Нито за работата си навън, на бойното поле. Нито за братята. Не споменаваше и за настоящите трудности, които кралят имаше с глимерата. Съществуваха и толкова много други области, в които той продължаваше да се държи дистанцирано.
Застана пред дрешника, измъкна чифт кожени панталони, нахлузи ги и.
Коланът се заклещи на бедрата му. А когато дръпна отново, те не помръднаха. Затегли още по-усилено, а те... разцепиха се на две.
Какво ставаше, по дяволите?
— Проклети боклуци!
Сграбчи друг чифт. И се сблъска със същия проблем. Беше прекалено едър за тях.
Прегледа всичките си бойни дрехи. Сега, като се замислеше, в последно време всичко му беше тясно. Якетата го стягаха в раменете. Ризите се разпаряха под мишниците му до края на нощта.
Хвърли поглед през рамо и зърна отражението си в огледалото над тоалетката.
По дяволите, беше възвърнал. някогашната си едра фигура. Странно, че до тази вечер не го бе забелязал, но върнало се към нормална схема на хранене, тялото му беше наедряло до предишните си размери — раменете му се бяха налели с мускули, бицепсите му бяха издути, коремът се беше изопнал и стегнал, бедрата му бяха заякнали.
Заслугата за това беше на Ноуан. Нейната кръв в него го правеше така силен.
Обърна се и се запъти към телефона до леглото, поръча нов чифт кожени панталони с по-голям размер и се тръшна на дивана.
Погледът му се прикова в дрешника.
Роклята от церемонията още висеше вътре, избутана в дъното, където я окачи той, решен да пробва да продължи напред.
Ласитър имаше право: той не отведе нещата толкова далече, колкото би могъл. Но боже, да прави секса с друга? Истински полов акт? Досега винаги е бил само с неговата Уелси.
По дяволите. Кошмарът, в който беше попаднал, се разрастваше все повече. Но боже, онова видение на неговата шелан, с което се събуди. как се отдалечава все повече. все по-избледняла. изморените й очи бяха изтормозени и мрачни като пейзажа около нея.
Почукването на вратата беше твърде силно, че да е от Фриц.
— Влез.
Джон Матю подаде глава през вратата. Момчето беше облечено за битка, оръжията му си бяха по местата, а настроението му беше мрачно.
— По-рано ли тръгваш? — попита Тор.
— Не, смених се със Зи. Просто исках да те уведомя.
— Какво не е наред?
— Нищо.
Каква лъжа. Истината личеше по твърде припрения начин, по който ръцете му оформяха думите. И не гледаше другаде, освен към пода.
Тор си спомни за разхвърляното легло и за факта, че Ноуан бе оставила една от резервните си долни ризи на стола до бюрото.
— Джон — заговори. — Чуй ме.
Момчето не го погледна. Просто стоеше на прага с наведена глава и смръщени вежди, цялото му тяло издаваше нетърпение да си тръгне.
— Влез за малко. И затвори вратата.
Джон не бързаше и когато най-накрая затвори след себе си, скръсти ръце пред гърдите си.
Гадост. Откъде да започне?
— Мисля, че си наясно какво се случва тук. С Ноуан.
— Не е моя работа — изписа Джон в отговор.
— Глупости — поне успя да накара Джон да го погледне. Жалко само, че това мигом затрудни откровението му. Как би могъл да опише какво ставаше? — Ситуацията е сложна. Но никой няма да заеме мястото на Уелси — по дяволите, това име... — Искам да кажа.
— Обичаш ли я?
— Ноуан ли? Не, не я обичам.
— Тогава какви ги вършите тук. Не, не ми отговаряй — Джон започна да крачи наоколо с ръце на кръста, а оръжията му улавяха светлината и проблясваха леко. — Мога да си представя.
По един тъжен начин гневът му заслужаваше уважение, помисли си Тор. Син, защитаващ паметта на майка си. Боже, това болеше.
— Трябва да продължа напред — прошепна дрезгаво Тор. — Нямам избор.
— Как така нямаш? Но както вече казах, не ми влиза в работата. Трябва да тръгвам. До после.
— Ако и за миг допускаш, че си устройвам веселба тук, напълно грешиш.
— Чух звуците. Ясно ми е точно колко се забавляваш.
Фантастично. Ако нещата тази вечер продължаваха да се развиват така прекрасно, някой можеше да изгуби крак. Или глава.
36.
Най-общо казано, миризмата на човешка кръв далеч не беше така впечатляваща като тази на лесърите или вампирите. Но беше също така лесна за разпознаване и не представляваше нещо, на което си струва да обръщаш кой знае какво внимание.
Когато Хекс прехвърли крак върху своето дукати, тя отново подуши въздуха. Определено беше от човек, идваше от западната страна на «Желязната маска».