Кралят-демон
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-610-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-демон». Краткое содержание книги:
Преди десет години генерал Дамастес се е врекъл във вечна вярност към чародея Тенедос и във визията на ясновидеца за обединена и мирна Нуманция. Тенедос е станал император и противниците са завладени, но мирът така и не настъпва, а управлението на краля-маг се дави в кръв.
Сега Тенедос е събрал армия от милиони и се готви за война срещу кралство, далеч по-голямо, могъщо и магично от Нуманция. И когато Дамастес се опитва да спре апокалипсиса, ще разкрие тъмната истина за сделката, сключена от краля-маг, за да спечели империята…
— Мога ли да попитам това пък какво беше? — каза Трембелие.
— Джедаз Бакр е убеден, че войната между нашите кралства е неизбежна.
— Беше грубо.
— Не и в неговите очи. Той смята, че ще е чудесно.
— А вие?
— Моята заповеди, желанието ми и това на моя император е за мир. Тези, които искат война, да си намерят друг враг вместо Нуманция.
— Добре — въздъхна Трембелие. — И аз изпитвам същото. Старите ми кокали са видели предостатъчно кръв. Нямам желание да ги пилея на непозната земя. След това, което казахте току-що, лично ви приветствам още веднъж с едно топло „добре дошъл“ в Осви. Но да влезем вътре с хората ви, за да можем да ви предложим по-добър — и по-сух — прием.
Пирът вечерта бе интересен, макар и твърде пикантен за небцето ми. Майсирците обичат да дават цветисти имена на блюдата си, също като готвачите във Варан. Едно например се казваше „Дънерче от райския лес с пролетни аромати“. Оказа се сърнешки бут с твърде много подправки, твърде много вино, твърде много чесън, лук, воден лук, праз лук, червен лук и арпаджик. Реших, че ако майсирците ще ме тъпчат така, няма да е зле да хапвам постни блюда, когато съм сам.
Трембелие повдигна вежди, щом му казах, че не пия, но бързо поръча всякакви изстудени води, някои газирани, други — ароматизирани с цветя или плодове.
На трапезата имаше само няколко жени — конкубинки на Трембелие и старшите му помощници. Не знам дали някои от тези сановници имаха жени в Осви, но и да имаха, държаха ги затворени у дома.
Бакр ме беше предупредил за безкрайните им тостове и така тръгна, като се почне с този в чест на император Тенедос, после за крал Байран, за всеки на масата поред, за град Осви и прочие и така нататък.
След вечерята поднесох дарове на Трембелие и четирима от висшите му сановници. Представляваха хитроумно направени цилиндърчета, предлагащи различни гледки от Нуманция, щом ги завъртиш и погледнеше тях, статуйки от странно изработени метали, полускъпоценни камъни и други такива. За Трембелие имах кама с острие, прорязано с жлебове, и с разноцветни камъни в тях.
— Имаме дарове за вас — обяви той. — Не са от нас, а от Негово кралско величество. Трябва да кажа, че нашият крал, който прави всичко добре, този път е надминал себе си.
Първите бяха скъпи меки зимни кожени дрехи, след тях — изкусно инкрустиран със скъпоценни камъни меч.
— Има и още един — продължи замислено Трембелие. — Кралят ви е удостоил с голяма чест и, ще бъда откровен, надявам се да си заслужава, стига Айрису да се усмихне — чукна с едно дървено чукче и в стаята пристъпи млада жена.
Не знам аз ли ахнах, или беше някой друг. Беше най-красивата жена, която съм виждал в живота си. Беше висока, с права черна коса, падаща под кръста й, прибрана назад и задържана със златен клипс. Имаше малко прелестно носле и също толкова малки мамещи устни. Бадемовите й очи бяха тъмнозелени. Цветът на кожата й бе златисто чудо, кожата й бе чиста и гладка, като най-финия лак, положен върху най-фино изкования метал, и знаех, че ще е като кадифе под пръстите ми.
Беше слаба, но с пълни гърди. Одеждата й бе подходяща и за спалня, и за имперска аудиенция — без деколте, плътно вталена и следваща извивките на тялото чак до глезените. Беше светлосиня, с още по-светлосини шарки. Изражението й говореше за жена, за която веселият смях, любопитството и страстта не са чужди.
— Това е Алегрия — каза Трембелие. — Тя е дарлиада — произнесе го, все едно че трябваше да знам какво е „дарлиада“ и да остана много впечатлен.
В този миг тя вдигна глава и ме погледна. За миг бях разтърсен от непознато чувство. Лъст, но и нещо много повече. Изпитах внезапен копнеж да я взема в прегръдките си, да смъкна дрехата й и да я любя. Казах „любя“ и беше точно това, любов, не само лъст.
— Както казах, това е една от най-високите почести, с които кралят може да удостои човек — продължи Трембелие. — Алегрия ви се дава от нашия прещедър крал не само за времето, което ще прекарате в Майсир, но и да си я отведете в Нуманция, ако пожелаете — помълча, след което добави: — Освен, разбира се, ако не съществуват… проблематични обстоятелства.
Някой се изсмя и се боя, че се изчервих, колкото от яд, толкова и по още сто причини. Най-явната беше как могат мъжете да се държат толкова просташки. Стори ми се, че за миг по лицето й пробяга лека насмешка.
Чукчето отново изтропа и магията се развали. Появиха се двама слуги.