Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Трите болида се стрелнаха нагоре по склона откъм страната на САЩ и спряха почти едновременно пред дългия тесен пешеходен мост без перила, който се простираше над реката.
Джейсън изскочи от „Аргонавт“ и подгони Ромба и Фабиан по дългия тесен мост.
От другата страна на моста имаше четири подиума. И на тях бяха трофеите на пилотите.
Трофеят на Ромба беше италианското знаме. Той го грабна, обърна се и хукна обратно към колата си… и към връщането при старт/финала.
Трофеят на Фабиан беше типичен за него: негова снимка в рамка, сниман застанал до „Марсилски сокол“. Той я грабна и се втурна обратно, като почти блъсна Джейсън, докато се разминаваха на тесния мост.
Джейсън стигна до подиумите последен.
И видя трофея, който бе направила майка му.
Той блестеше на слънчевата светлина като съкровище, а над него имаше дъга, образувана от водните пръски и слънчевите лъчи — приличаше на ореол.
Мека вълна.
Боядисана в златисто.
Златното руно.
Също като своя съименник от митовете Джейсън грабна руното, обърна се и хукна с все сили към своята колесница.
Джейсън скочи в „Аргонавт“ и натисна газта. Болидът изрева, направи пълен кръг високо над водопада и се стрелна като куршум обратно в Безкрайния тунел.
Отново в мрака.
Обратно към старт/финала.
Джейсън промушваше „Аргонавт“ през проходите на Безкрайния тунел, накланяше се наляво, плъзгаше се надясно, стремеше се да изпревари Ромба и Фабиан по пътя към финала.
Видя червеният стоп на Фабиан да просветва немного далеч напред. И изведнъж в слушалките му се чу глас с френски акцент:
— Момче, не можеш да спечелиш.
Фабиан.
Някак си беше успял да открие радиочестотата на Джейсън и сега в най-смазващата фаза на състезанието беше решил да проведе психическа атака. Това беше много неморално, но не и незаконно.
— Защо продължаваш да се мъчиш? — продължи Фабиан. — Та ти се справи много добре за дете. Защо не оставиш надпреварата на мъжете, а?
Джейсън беше впил поглед в задния спойлер на французина.
— Дръж се, Фабиан. По петите ти съм — каза той решително.
И това беше самата истина.
Той непрекъснато смаляваше преднината на французина, докато се стрелкаха през тесните скалисти тунели, и то толкова много, че когато стигнаха Голямата пещера, „Аргонавт“ изскочи до „Марсилски сокол“ на широкия трилентов мост.
Фабиан видя Джейсън и се намръщи.
Джейсън му се оплези.
В отговор Фабиан го блъсна.
Обаче Джейсън зави и намали силата на удара.
Това, изглежда, раздразни Фабиан още повече, защото щом поеха нагоре по дългата рампа на Голямата пещера, той отново блъсна „Марсилски сокол“ в „Аргонавт“.
Обаче Джейсън беше готов за това и удържа. Двете коли се носеха с рев нагоре по моста и влязоха в широкия (сега ляв) завой на тунела, който свързваше Голямата с Малката пещера.
Накланяне в завоя.
Труден полет.
Бърз полет.
Фабиан от вътрешната, Джейсън от външната страна на завоя; колите им летяха с толкова висока скорост, че направо разкъсваха тъканта на въздуха.
За един кратък миг Джейсън успя да види очите на Фабиан зад визьора на каската — видя ги да проблясват към него с чиста подигравка и омраза.
— Момче, ще ти видя сметката.
— Не днес обаче — отговори Джейсън.
— И защо не?
— Защото се сетих нещо, за което ти не си.
И докато го казваше, завършиха последния участък от завоя заедно — страна до страна — Фабиан отляво, Джейсън отдясно. И онова, което Джейсън си беше спомнил, изведнъж изскочи пред тях. Останките от колата на Труво.
Фабиан изкрещя.
И скри очите си с ръце, когато „Марсилски сокол“ се стрелна право през отломките от „Везир“ — и отломките от вече две рена се разхвърчаха във всички посоки като звездопад.
Централната секция от колата на Фабиан оцеля, но за негово нещастие предният и задните спойлери, както и крилата, не можаха.
Очуканите останки от колата му се посипаха в мрака под моста…
Не е нужно да се обяснява надълго и нашироко какво въздействие оказа тази катастрофа върху сериите Мастърс.
Фабиан току-що бе станал НЗ — което означаваше, че изобщо няма да вземе точки от състезанието. За него сериите Мастърс бяха свършили.