Късното шоу

Балард си даде сметка, че е сдържала дишането си. Изпусна въздуха от дробовете си с облекчение, обърна се към двамата полицаи, които следяха мониторите, и им каза, че Кар е на път.

Все още беше в контролния център, когато обявиха, че Кар е дошъл. След няколко минути той се появи в коридора. Балард излезе, за да го посрещне. Челото му лъщеше от пот. Това означаваше, че е изминал трите пресечки от главната административна сграда пеша и че е тръгнал веднага щом е изпратил съобщението, че тръгва. Погледна през квадратния прозорец на стая за разпити А и видя Оливас. След това бързо извърна лице, сякаш не можеше да понесе каквото е видял. Съсредоточи се върху Балард и заговори с нисък, овладян глас.

— Какво е това, Балард? Как, по дяволите, го доведе тук?

— Подмамих го да излезе от администрацията. Казах му, че има някой, който е готов да направи признания.

— И след това си го арестувала? С какви доказателства?

Каза го високо, почти изкрещя. Вдигна ръка пред устата си и погледна полицаите от контролния център. После продължи шепнешком:

— Слушай ме. Действаш прекалено бързо. Всичко, което имам аз, сочи към Частин, не към Оливас. Не към лейтенант от „Грабежи и убийства“ по дяволите! Извършваш професионално самоубийство, ясно ли ти е? Трябва да спреш това веднага.

— Не мога — отвърна Балард. — Аз знам, че не е бил Частин. Взел е мерки, защото е разбрал, че извършителят е ченге. Заради това Оливас го е убил.

— Какви мерки? Балард, какви доказателства имаш? Оставяш проблемът ти с Оливас да вземе връх и…

— Кени е взел улика от местопрестъплението в „Танцьорите“. Улика, че извършителят е ченге.

— Какви ги говориш? Какво е взел?

— Част от кобур, която е паднала, докато стрелецът е вадел оръжието си. Бях там. Видях как го взема. Това и белезите от микрофона… знаел е, че е ченге.

Кар извърна лице настрани за момент, докато подреди мислите си.

След това се наведе към Балард.

— Слушай, видяла си как Частин заличава следите си. Той е стрелял, а ти прецака всичко до невероятни измерения! Сега ще вляза и ще говоря с Оливас. Ще опитам да оправя нещата. Да спася поне работата ти.

Кар даде знак на единия от полицаите в контролния център да отключи вратата. След това пак се обърна към Балард.

— Ако имаш късмет, ще караш велосипед по крайбрежната — каза й. — Поне ще си запазиш значката.

— Не искаш да разбереш! — възрази Балард. — Имам доказателства! Имам…

— Не искам да слушам — прекъсна я Кар. — Влизам.

Полицаят от ареста застана до стена с малки шкафчета.

Отвори едно, извади ключа от ключалката и каза:

— Добре, но трябва да оставиш оръжията си тук. Пистолет, резервен пистолет, нож, всичко.

Кар отиде при него и остави всичко в шкафчето — извади пистолета от кобура на колана си, после джобно ножче от задния си джоб. После се подпря с ръка на стената, вдигна крачола си и разкопча кобура на резервното оръжие от глезена си. Полицаят заключи шкафчето и подаде ключа на Кар. Беше на ластик и Кар го надяна на китката си. Погледна Балард.